Регулацията относно т.нар. „whistleblowing“ (сигнализиране, разобличителство) представлява допълнителна гаранция за спазването на закона, дисциплиниране на работодателите и предприятията, както и осигуряване на механизъм за разкриването на нарушения, които иначе могат да останат неразкрити в области като обществени поръчки, безопасност на продуктите, финансови услуги.

Тъй като сигнализирането е свързано с определени неудобства и рискове за сигнализиращия, изцяло новият режим на нормативно съответствие (compliance) е насочен към защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, като следва да бъде въведен от държавите членки до края на 2021 г.

Новата правна уредба ще има директен ефект върху част от бизнеса, доколкото определени компании ще трябва да предвидят вътрешни политики и процедури, обезпечаващи възможността на определени категории лица (т.нар. whistleblowers) да сигнализират в случаи на предполагаеми закононарушения в рамките на съответната организация. Самата уредба създава възможност за позитивно дисциплиниращо действие по отношение на мениджмънта, да спазва установените правила.

От юридическа страна новият режим е свързан с транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза („Директивата“). Идеята на европейската правна рамка е да уреди правонарушения, за които се подават сигнали, категориите лица, които могат да сигнализират, начините, по които се подават сигнали, мерките за защита, както и органите, които ще имат компетенции в областта.

Основна тема за бизнеса е т.нар. материален обхват на националния ни закон, т.е. за нарушения в какви области ще могат да бъдат подавани сигнали.

Въпросът следва да бъде проследен на местно ниво у нас, доколкото към момента държавите членки имат възможност за избор дали сигнали да се подават за нарушения от конкретно изброени в Директивата области (така например обществени поръчки, финансови услуги, конкуренция, данъци и т.н.) или обхватът да бъде разширен, съответно сигнализиране да може да бъде извършвано за всякакъв род правонарушения - както на правото на ЕС, така и на националното право.

Неминуемо, при разширяване на обхвата на националния закон административната тежест върху бизнеса ще бъде по-сериозна и затова следва да се подходи внимателно и постепенно.  Разширен обхват е предвиден в редица държави в Европа, в т.ч. Франция, Швеция, Чехия и Ирландия. В някои държави дори е възможно подаване на сигнали за нарушение на етични правила и норми за поведение (САЩ).

Самата директива предвижда изключително широк обхват на категорията whistleblower, включваща възможност да се подават сигнали от работници и служители на съответния работодател, акционери, членове на управителни органи и т.н., както и трети външни лица за съответната организация - самостоятелно заети лица, доставчици, подизпълнители, доброволци, платени и неплатени стажанти, лица, встъпващи в преддоговорни отношения и др.

Предвид така очертания кръг „разобличители“ на нарушения, от правна страна очакването е свързано с огромна казуистика и разнообразие на случаи на недобросъвестно поведение на лица, които подават сигнали. Като защитна мярка срещу подобно поведение Директивата залага изискване сигнализиращите лица да имат разумни основания да вярват, че твърденията, които излагат за наличие на потенциални нарушения, са верни. Не е еднозначен отговорът на въпроса дали това е достатъчно надеждна защита срещу злоупотреби.  За да се избегне произволът, лицата трябва да разполагат със сериозни доводи за подаването на подобни сигнали.

Като общо правило задължени по Директивата ще бъдат компании с над 50 работници, т.е. стремежът е за изключване на микро и малките предприятия от обхвата на регулацията. Отново в полето на дискреция на държавите членки обаче е създадена възможност този праг да бъде намален, като подобен подход е избран в Чехия, където прагът е 25 работници.

Сериозен интерес от практическа страна ще предизвика и темата относно защитата, получавана от лицата, имащи качеството whistleblower. Това е т.нар. „забрана за ответни действия с цел отмъщение“ (retaliation), включваща мерки като забрана за временно отстраняване, освобождаване, уволняване, забрана за прехвърляне на задължения, промяна на местоположението на работното място, намаляване на възнаграждението, налагане или прилагане на дисциплинарна мярка, несправедливо третиране и др.

По отношение на органите, които ще имат правомощието за приемане на външни сигнали е възможно у нас да бъде предвидена единна институция, независима от органите на изпълнителната власт, която да действа като „пощенска кутия”, препращайки сигналите по компетентност. От сравнителна страна подобен подход е възприет в Нидерландия, където оправомощен е т.нар. Dutch Whistleblowing Authority. Разбира се, остава възможността сигналите да бъдат подавани и до органи съобразно специалната им компетентност – Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на конкуренцията и др.

Тъй като Директивата следва да бъде транспонирана в националното ни законодателство до средата на месец декември 2021 г., от съществено значение ще бъде подходът, който ще избере националният законодател при имплементирането на новите изисквания. В тази връзка бизнесът следва да следи внимателно законодателния процес за приемането на новия закон с оглед предприемане на своевременни мерки за осигуряване на вътрешно нормативно съответствие. Именно затова новоизбраният парламент следва да предприеме бързи и навременни действия още тази година, подхождайки към темата с приоритет.

Асен Апостолов     Ана Кръстева