Предвид доста усложнената геополитическа, но и икономическа обстановка в света, включително силно протекционистичната политика на САЩ, германските фирми все по-силно ще почувстват необходимост от преосмисляне на географското си производствено структуриране в рамките на Европа.
Не само поради повишаването на търговските бариери, митата и различните регулативни трудности, много германски фирми ще търсят нова локация, която предоставя стабилни и привлекателни условия за тях, позволяваща им да увеличат ефективността и своята конкурентоспособност.
След приемането на България в еврозоната и въвеждането на еврото като официална валута, стратегическото предимство на страната значително се увеличава, тъй като отпада всякакъв валутен риск и транзакционни разходи, а същевременно значително се улеснява и достъпа до кредити.
Известни са ползите на новия закон за индустриални паркове от 2021 г. и изграждането на нови модерни такива съоръжения (София – Божурище, Бургас, Стара Загора, Русе, Видин, Сливен, Ловеч, Плевен и др).
Има такива за обща, специализирана производствена, както и за високотехнологична дейност, като изграждането им може да получи подкрепа с европейски средства.
Инвеститорите ще намерят не само подходяща инфраструктура, но и административната и финансова подкрепа на държавата, която си поставя за цел да насърчава инвестициите в страната. Освен това силно ще намалят разходите по администриране.
Възможността за преференциални местни такси за технически и административни услуги също могат да бъдат важно улеснение.
Вече има изградени в различни части на страната такива модерни индустриални паркове, приютили голям брой доволни инвеститори.
Ниският плосък данък в размер на 10% (данък печалба и подоходно облагане), както и вече създадената политическа стабилност след проведените през април общи избори и спечелването им от новосъздадената партия „Прогресивна България“ с придобиването на мнозинство в парламента, сега дава възможност за бързо приключване както на съдебната реформа, така и осигуряване на законосъобразното функциониране на всички регулативни органи, за надеждни мерки срещу корупцията и нейното преследване. Всичко това ще трасира пътя и към европейското финансиране.
Много обещаващи са както приетите наскоро 25 приоритетни зони, в които се улеснява изграждането на вятърни централи до 2078 MW, така и решенията за изграждане на железопътни коридори Бургас-Варна, Александруполис-Кавала и Букурещ-София-Атина, към които безспорно ще проявят интерес германските концерни, които са с богата практика.
От не по-малко значение са и предвидените концесии за магистрала Хемус, Рила и Черно море, които също са атрактивни за германския бизнес, след като години наред беше затворена такава възможност.
България е специализирана в производството на различни автомобилни компоненти, включително кабелни инсталации, електронни модули, сензори, пластмасови и метални части, елементи за интериора за много германски партньори (BMW, Mercedes-Benz, Audi и VW).
Освен в износа на суровини, мед и медни сплави, България е център също за развитие на автомобилен софтуер и инженеринг, включително софтуер за управление на различни функции на електромобилите (Witte Automotive).
Традиционно изключително добре е развита в страната военната индустрия, която има повишено значение в този момент.
Евентуален проект с Rheinmetall за съвместно производство ще даде нов значителен тласък и ще създаде над 1000 нови работни места.
Активно в България имат място на стопанска дейност компании като Liebherr, Siemens, Aurubis, Schwarz Gruppe, Metro, Bosch Software Innovations, Witte Automotive, T-Systems и други, а сега може да се очаква активизация на съществуващите и идването на много нови германски компании, търсещи подходяща локация в самата Европа, за което се предлагат в България може би най-добрите комплексни условия за инвестиране не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа.
Германия е най-големият търговски партньор на България, като през последните години взаимният стокообмен достигна нива от над 12 млн. евро (за сравнение: 2020 г. – 7,7 млн. евро) и за пръв път е налице баланс във вноса и износа. Предвид бурното развитие в България в посочените области, е налице дори лек превес на български износ към Германия.
Само за месец януари 2026 г. износът на България бележи ръст от 10.1% и достига 581 млн. евро (суровини, мед, медни сплави, ел. оборудване, машини и компоненти за автомобили), което утвърждава тази тенденция.
Стабилният икономически ръст от над 3% годишно, предсказуемостта и политическата стабилност за инвеститорите (на който аспект особено обръщат внимание германските компании), плоският данък от 10%, както и създадените отлични условия за работа, правят България една много желана локация за германските корпорации.
Това се подкрепя и от създаващият се нов потенциал от десетки хиляди образовани абсолвенти и хиляди завръщащи се в България квалифицирани българи, както и от новите заселници, които виждат своето бъдеще в България.
Особено актуални области на възможно сътрудничество, извън вече изброените, могат да се търсят в създаването на инфраструктурни решения, в енергетиката (възобновяеми енергийни източници), инженерингови и софтуерни решения, телекомуникациите и различни IT-услуги.
Съвсем нова, придобила огромна важност, област е изкуственият интелект, като България по всичко изглежда ще бъде един от европейските центрове в тази област.
Посоченото горе създава условия за много съвместни предприятия с Германските компании, които безспорно ще намерят партньори в България, на които могат да разчитат трайно.
