1. Преглед на сектора на възобновяемата енергия
1.1 На какво се основават политиката и регулацията в областта на възобновяемата енергия във Вашата юрисдикция и съществува ли законова дефиниция на „възобновяема енергия“, „чиста енергия“ или еквивалентна терминология?
Политиката на България в областта на възобновяемата енергия се урежда основно от Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за енергийната ефективност и Закона за ограничаване изменението на климата, както и от Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и секторното законодателство в областта на водите, отпадъците и земеделските земи.
Рамката прилага и допълва законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката, включително Европейския закон за климата и RED III, и се основава на актуализирания Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата („ИНПЕК“). Законът за енергията от възобновяеми източници определя „енергия от възобновяеми източници“ като енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, включително вятърна, слънчева, геотермална енергия и енергия от околната среда, приливна, вълнова и друга океанска енергия, хидроенергия, биомаса, газ от депа за отпадъци, газ от пречиствателни станции за отпадъчни води и биогаз.
1.2 Опишете основните участници в сектора на възобновяемата енергия и ролите, които всеки от тях изпълнява.
Основните публични органи са Министерството на енергетиката, което разработва и прилага националната енергийна политика, и Комисията за енергийно и водно регулиране („КЕВР“), която лицензира и контролира регулираните енергийни дейности, приема решения относно регулираните цени и пазара и следи за спазването на нормативните изисквания. Агенцията за устойчиво енергийно развитие („АУЕР“) изпълнява държавната политика в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия и осъществява административни функции, свързани с гаранциите за произход.
Електроенергийният системен оператор („ЕСО“) и регионалните електроразпределителни мрежови оператори управляват присъединяването и достъпа до мрежата в рамките на съответните си мрежи. Сред държавните участници са Националната електрическа компания („НЕК“ ЕАД), която управлява значителен портфейл от водноелектрически централи, както и други дружества от Българския енергиен холдинг. Частните инвеститори, търговците на електроенергия, корпоративните купувачи, производителите-потребители, финансовите институции, агрегаторите и секторните асоциации придобиват все по-голямо значение като участници на пазара.
1.3 Каква е ролята на правителството при собствеността и развитието на възобновяемата енергия и какви са политическите ангажименти към възобновяемата енергия, включително приложимите цели?
Ролята на държавата е както свързана с определянето на политиките, така и оперативна. Като държава – членка на ЕС, България е обвързана с целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г., както и с междинните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката. Националната политика се определя основно чрез ИНПЕК и съответното секторно законодателство.
Актуализираният ИНПЕК определя националните траектории на България за развитие на възобновяемата енергия, енергийна ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Държавата участва пряко и чрез НЕК ЕАД, която управлява портфейл от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 2,7 GW, както и чрез други държавни енергийни дружества. Последните мерки включват ускорени процедури за определени проекти за възобновяема енергия, безвъзмездна финансова помощ за съхранение на електроенергия и реформи, свързани с прилагането на RED III.
2. Пазар на възобновяемата енергия
2.1 Опишете пазара на възобновяема енергия във Вашата юрисдикция. Какви са основните видове възобновяема енергия и какви са тенденциите по отношение на предпочитаните технологии и размера на съоръженията?
Пазарът на възобновяема енергия в България се разширява бързо от 2022 г. насам, основно благодарение на фотоволтаичните („PV“) мощности. Съгласно статистиката на Международната агенция за възобновяема енергия („IRENA“) за възобновяемите мощности за 2026 г., инсталираната соларна мощност се е увеличила от приблизително 1,1 GW в края на 2020 г. до приблизително 5,91 GW в края на 2025 г., докато общата инсталирана мощност от възобновяеми източници е достигнала приблизително 9,26 GW. Водната и вятърната енергия остават важни, но слънчевата енергия е доминиращият източник на новоинсталирани мощности през последните години.
Проектите варират от малки покривни инсталации и инсталации за собствено потребление до големи соларни паркове, все по-често комбинирани с батерийни системи за съхранение. Проектният портфейл остава значителен, но все повече е ограничен от капацитета на електрическата мрежа, наличните точки за присъединяване и по-строгия технически контрол.
2.2 Каква е ролята на енергийния преход по отношение на ангажимента към и инвестициите във възобновяема енергия? Кои са основните фактори за промяна?
Енергийният преход е основен двигател на инвестициите във възобновяема енергия в България. Регламентите на ЕС, ИНПЕК, политиките за декарбонизация, цените на въглеродните емисии, очакванията на клиентите, достъпът до финансиране и последните колебания в цените на електроенергията оказват влияние върху поведението на бизнеса. Големите потребители все по-често разглеждат закупуването на възобновяема енергия като инструмент за управление на разходите, енергийна сигурност и спазване на нормативните изисквания.
По този начин пазарът се премества отвъд традиционното субсидирано производство към търговско производство на соларна енергия, корпоративни договори за покупка на електроенергия („PPA“), проекти за собствено потребление и структури, подкрепени със системи за съхранение. Основните двигатели на промяната са климатичните задължения на ЕС, необходимостта от намаляване на зависимостта от внос, хеджирането на цените, изискванията за финансиране и постепенното намаляване на ролята на производството от въглища.
2.3 Каква, ако има такава, е ролята на гражданското общество за насърчаването на възобновяемата енергия?
Гражданското общество играе видима роля чрез браншови асоциации, екологични организации и участие в обществени консултации и регулаторни дебати. Българската фотоволтаична асоциация и Българската ветроенергийна асоциация представляват значителна част от соларния и вятърния сектор. Екологични, туристически и риболовни заинтересовани страни също оказват влияние върху политическите дискусии, особено по отношение на офшорната вятърна енергия в Черно море, където екологични и секторни съображения са допринесли за забавянето на приемането на специална нормативна рамка.
2.4 Каква е правната и регулаторната рамка за производството, преноса и разпределението на възобновяема енергия?
Производството, преносът и разпределението се регулират основно от Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, допълнени от Правилата за търговия с електрическа енергия, правилата за лицензиране, наредбите за присъединяване към мрежата и решенията на КЕВР. Проектите за възобновяема енергия трябва също да отговарят на законодателството в областта на устройството на територията, строителството, околната среда и земеползването. КЕВР издава, изменя и отнема лицензи; електрическите централи с обща инсталирана мощност до 20 MW включително по принцип са освободени от изискването за лиценз за производство.
Присъединяването към мрежата обикновено следва поетапна процедура, включваща становище относно условията и начина на присъединяване, предварителен договор за присъединяване и окончателен договор за присъединяване със съответния мрежови оператор. Електроенергията се продава чрез организирания борсов пазар, лицензирани търговци, балансиращи групи и двустранни или корпоративни PPA, при спазване на приложимите пазарни правила.
2.5 Кои са основните предизвикателства, които ограничават инвестициите и развитието на проекти за възобновяема енергия?
Основните пречки са претоварването на мрежата, ограничената прозрачност относно мрежовия капацитет и забавянията при процедурите за присъединяване. Инвеститорите се сблъскват и с фрагментирани разрешителни, процедури по земеползване и околна среда, административна тежест, непоследователно тълкуване от страна на органите и ограничена цифровизация.
Пазарът на корпоративни PPA остава по-слабо стандартизиран в сравнение с по-зрелите юрисдикции, като кредитният риск на контрагентите и въпросите, свързани с пазарния дизайн, оказват влияние върху дългосрочното изкупуване на електроенергия. Честите законодателни промени, развиващите се правила за съхранение, собствено потребление и енергийни общности, ограниченият институционален капацитет, нестабилността на приходите и натискът върху веригите за доставки също ограничават инвестициите и реализацията на проектите.
2.6 Как обикновено се провеждат търговете за големи проекти за производство на възобновяема енергия?
България все още не е изградила зряла, технологично неутрална система за търгове за възобновяема енергия, сравнима с тази в някои други държави от ЕС. Големите проекти обикновено се разработват от частни инвеститори на търговска основа или чрез корпоративни PPA, след придобиване на земя или осигуряване на права за строеж, получаване на разрешителни и присъединяване към мрежата.
Публичните конкурентни процедури през последните години са най-релевантни за съхранението на електроенергия, по-специално чрез схемите RESTORE и RESTORE 2 по Националния план за възстановяване и устойчивост. RED III и Законодателният акт на ЕС за промишленост с нулеви нетни емисии също са от значение за разработването на бъдещи схеми за подпомагане или търгове, включително, когато е приложимо, критерии, различни от цената, свързани с устойчивостта, сигурността на доставките и отговорното бизнес поведение.
2.7 До каква степен търсенето на енергия във Вашата юрисдикция се покрива от местно производство на възобновяема електроенергия?
Местното производство на възобновяема енергия покрива значителен, но променлив дял от търсенето на електроенергия. През последните години възобновяемите източници обикновено представляват около една четвърт от годишното производство на електроенергия, като делът варира в зависимост от хидрологичните условия, вятърното и слънчевото производство. Енергийният микс на България остава диверсифициран: ядрената енергия осигурява стабилно базово производство; въглищата продължават да имат значително значение, но са под нарастващ икономически и регулаторен натиск; а слънчевата, водната и вятърната енергия продължават да увеличават значението си.
3. Продажба на възобновяема енергия и финансови стимули
3.1 Каква е правната и регулаторната рамка за продажбата на електроенергия от големи проекти за възобновяема енергия?
Електроенергията от големи проекти за възобновяема енергия се продава основно на либерализирания електроенергиен пазар, включително чрез българската енергийна борса, лицензирани търговци, балансиращи групи и двустранни или корпоративни PPA. По-големите производители са изложени на колебанията на пазарните цени, въпреки че някои съществуващи проекти продължават да се ползват от механизми за подпомагане, свързани с исторически договори за преференциални цени.
Производителите с инсталирана мощност от 500 kW или повече, които преди това са се ползвали от дългосрочни договори за изкупуване, понастоящем по принцип продават електроенергията си на организирания енергиен пазар и могат да получават премия от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ до приложимото годишно нетно специфично производство. Производството над този праг носи единствено пазарни приходи.
3.2 Съществуват ли финансови или регулаторни стимули за насърчаване на инвестициите в/продажбата на електроенергия от големи проекти за възобновяема енергия?
Финансовата подкрепа се измества от широко приложими преференциални тарифи към по-ограничени съществуващи и целеви механизми. Преференциалните тарифи продължават да се прилагат основно за определени малки покривни или фасадни инсталации до 30 kW в урбанизирани територии и за проекти, обхванати от съществуващи договори за изкупуване.
По-големи съществуващи проекти могат да се ползват от схемата за премии, администрирана от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“, до изтичане на съответния период на подпомагане. Новите проекти по принцип разчитат на пазарни приходи; основните регулаторни и финансови стимули са опростени или ускорени процедури за отговарящите на условията проекти и финансирани от ЕС безвъзмездни програми, особено за съхранение на електроенергия.
3.3 Кои са основните източници на финансиране за развитието на големи проекти за възобновяема енергия?
Големите проекти за възобновяема енергия обикновено се финансират чрез комбинация от собствен капитал на инвеститора и проектно финансиране с ограничен регрес. Търговските банки са основните кредитори, често заедно с международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и други подобни институции. Възможността за банково финансиране все повече зависи от начина на реализация на електроенергията, възможността за присъединяване към мрежата и структурата на приходите.
Корпоративните PPA, виртуалните PPA, хеджирането и предположенията за търговски приходи придобиват все по-голямо значение. Проектите за батерийно съхранение и хибридните проекти често разчитат на смесено финансиране, съчетаващо безвъзмездни средства или публична подкрепа с частен дълг и собствен капитал.
3.4 Каква е правната и регулаторната рамка за разпределена/търговска и индустриална („C&I“) възобновяема енергия?
Разпределените и C&I съоръжения за възобновяема енергия обикновено се разработват по същата основна правна рамка, като същевременно се ползват от по-облекчени изисквания. Проектите обикновено изискват право на собственост, наем или право на ползване върху съответния покрив, фасада или прилежаща земя, необходимите строителни или устройствени разрешения и процедура за присъединяване към мрежата със съответния оператор.
Електрическите централи с инсталирана мощност до 20 MW включително по принцип са освободени от лиценз за производство. За квалифицирани фотоволтаични инсталации на покриви или фасади до 20 kW за собствено потребление Законът за устройство на територията предвижда съкратена процедура, включително едномесечен срок за издаване на разрешение за строеж и механизъм за мълчаливо съгласие.
3.5 Съществуват ли финансови или регулаторни стимули за насърчаване на инвестициите в разпределени/C&I съоръжения за възобновяема енергия?
Основните стимули за разпределена и C&I възобновяема енергия са регулаторното опростяване, по-кратките срокове и икономическите ползи от собственото потребление („prosumer“ схема). Малките покривни или фасадни инсталации все още могат да попадат в ограничен режим на преференциални тарифи, докато по-големите C&I проекти обикновено се обосновават с намаляване на разходите за електроенергия и по-добра предвидимост на цените, а не с пряка субсидия.
Безвъзмездни схеми и програми, финансирани от ЕС, могат също да бъдат достъпни за определени инвестиции за собствено потребление, енергийна ефективност или съхранение в зависимост от конкретната процедура. Намаляващите разходи за фотоволтаици и високата волатилност на пазарните цени правят производството на място особено привлекателно за бизнеса.
3.6 Кои са основните източници на финансиране за развитието на разпределени/C&I съоръжения за възобновяема енергия?
Разпределените и C&I проектите често се финансират директно от крайния потребител със собствени средства, особено когато инсталацията е сравнително малка и очакваният срок за възвръщаемост се определя от намалените разходи за електроенергия. По-големите C&I проекти могат да бъдат финансирани чрез банков дълг, лизинг, структури за финансиране тип EPC, договори с енергийни сервизни компании или корпоративни PPA.
Когато проектът включва съхранение, финансирането може да стане по-сложно и да комбинира частно финансиране с налична безвъзмездна подкрепа, особено при батерийни системи.
3.7 Каква е правната и регулаторната рамка за развитието на проекти за зелен водород?
Регулаторната рамка за възобновяемия водород все още се развива. Българското законодателство съдържа определения и правила, свързани със зеления водород и възобновяемите горива от небиологичен произход, докато регламентът от 2024 г. относно гаранциите за произход създаде основа за електронна регистрация и проследимост, включително за зелен водород. „Булгартрансгаз“ понастоящем развива планираната водородна инфраструктура София–Кулата като част от Южноевропейския водороден коридор. Всеобхватна рамка за разрешаване, транспорт, съхранение и изкупуване на водород за банково финансирани проекти все още се изгражда.
3.8 Съществуват ли финансови или регулаторни стимули за насърчаване на инвестициите в проекти за зелен водород?
Специализираните национални стимули за зелен водород са по-слабо развити в сравнение с тези за слънчева енергия или батерийно съхранение. Подкрепата се очаква основно чрез финансиране от ЕС, инфраструктурни и иновационни програми, регионални инициативи и прилагане на правилата на ЕС относно възобновяемия водород, сертифицирането и гаранциите за произход. Възможността за банково финансиране ще зависи от по-ясни правила за разрешаване и мрежите, надеждни договорености за изкупуване и достатъчно стабилни механизми за подкрепа.
3.9 Кои са основните източници на финансиране за развитието на проекти за зелен водород във Вашата юрисдикция?
Очаква се проектите за зелен водород да бъдат финансирани чрез комбинация от публично и финансирано от ЕС подпомагане, собствен капитал на стратегически инвеститори, инфраструктурно финансиране и, когато проектите станат банково приемливи, търговски дълг и финансиране от международни финансови институции. При проектите на ранен етап безвъзмездната подкрепа и участието на публичния сектор вероятно ще останат важни поради рисковете, свързани с изкупуването, технологиите и регулаторната среда. Възможността за финансиране ще зависи от надеждни договорености за изкупуване, сертифициране, структури за осигуряване на електроенергия от мрежата или възобновяеми източници и по-ясна правна рамка за транспорта и съхранението на водород.
3.10 Каква е правната и регулаторната рамка за сертификатите за чиста енергия/екологичните характеристики на проектите за възобновяема енергия?
Гаранциите за произход са основният законов инструмент за удостоверяване на възобновяемия произход и екологичните характеристики на енергията. Законът за енергията от възобновяеми източници и приложимата регулаторна рамка предвиждат тяхното издаване, прехвърляне, анулиране и електронна регистрация, като АУЕР изпълнява съответните административни функции. Очаква се рамката да бъде допълнително изменена във връзка с пълното транспониране на RED III.
На практика гаранциите за произход подпомагат продуктите за зелено електроснабдяване, корпоративните претенции за закупуване на възобновяема енергия и PPA, но договорната документация следва да урежда собствеността, прехвърлянето, анулирането и риска от двойно отчитане.
3.11 Съществуват ли финансови или регулаторни стимули или механизми за насърчаване на закупуването на възобновяема енергия от частния сектор?
Закупуването на възобновяема енергия от частния сектор се насърчава основно чрез пазарни механизми, а не чрез единна задължителна схема за закупуване. Предприятията могат да купуват зелена електроенергия от лицензирани доставчици, да сключват корпоративни PPA, да разработват проекти за собствено потребление или да използват гаранции за произход. Корпоративните PPA стават все по-привлекателни за големите потребители, тъй като осигуряват ценова стабилност и защита срещу волатилността на пазара „ден напред“, включително при отрицателни цени в слънчевите часове и ценови пикове вечер. Собственото производство чрез покривни или наземни фотоволтаични инсталации остава най-лесният начин за много предприятия да постигнат по-ниски разходи и по-голяма енергийна независимост.
3.12 Съществува ли задължителен или развит доброволен пазар за търговия с въглеродни емисии във Вашата юрисдикция?
България участва в задължителната Схема на ЕС за търговия с емисии („EU ETS“) за обхванатите инсталации и авиационните дейности, а цените на въглеродните емисии оказват съществено влияние върху икономиката на производството от въглища и въглеродно интензивните отрасли. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата („CBAM“) също е от значение за българските вносители и индустриални участници.
EU ETS2, обхващащ емисиите от горива, използвани в сградите, автомобилния транспорт и някои допълнителни сектори, ще се прилага в България в съответствие с графика на ЕС и приложимите преходни мерки. България няма развит вътрешен доброволен пазар за въглеродни кредити, въпреки че доброволните стандарти и ESG изискванията или изискванията по веригата на доставки все повече влияят върху поведението на предприятията.
3.13 Каква е правната и регулаторната рамка за развитието на проекти за улавяне и съхранение на въглерод („CCS“)?
Проектите за улавяне и съхранение на въглерод („CCS“) са предмет на рамката на ЕС за CCS и българското законодателство, което я прилага, в допълнение към правилата за опазване на околната среда, устройство на територията, строителство, използване на подземните пространства и разрешителните режими. Всеки проект би изисквал конкретна оценка на улавянето, транспорта, инжектирането, мониторинга, закриването и дългосрочната отговорност. На практика CCS остава на ранен етап в България в сравнение със соларните проекти, съхранението и модернизацията на електрическата мрежа.
3.14 Съществуват ли финансови или регулаторни стимули за насърчаване на инвестициите в CCS проекти?
Наличната подкрепа вероятно ще произтича основно от програми на ЕС, Фонда за иновации, схеми за декарбонизация или специфична държавна помощ за проекти, а не от зрял национален механизъм за подкрепа на CCS. Настоящата национална политика и инвестиционна активност са насочени в по-голяма степен към възобновяемото производство, съхранението, енергийната ефективност, водорода и мерките за справедлив преход.
3.15 Кои са основните източници на финансиране за развитието на CCS проекти във Вашата юрисдикция?
Не съществува развит вътрешен пазар за проектно финансиране на CCS. Един банково приемлив проект вероятно би изисквал стратегически капитал, финансиране от ЕС или публичния сектор, подкрепа от международни финансови институции и дългосрочни договорености за разпределение на рисковете, свързани със строителството, технологиите, транспорта, съхранението, регулацията и цените на въглерода. CCS понастоящем не е основна инвестиционна категория в България.
Проект за CCS може също да се ползва от стимули по българския режим за насърчаване на инвестициите, при условие че са изпълнени приложимите изисквания, включително ускорени процедури, облекчено разрешаване и възможности за пряко придобиване на земя без процедури за обществени поръчки.
4. Съгласия и разрешителни
4.1 Какви са основните съгласия и разрешителни, необходими за изграждането, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на големи съоръжения за възобновяема енергия? Различава ли се режимът за отделните видове съоръжения?
Големите проекти обикновено изискват: право на собственост върху земята, право на наем, сервитути или право на строеж; устройствени и разрешения за земеползване; процедури по екологичен скрининг или оценка на въздействието върху околната среда, когато са приложими; разрешения за строеж; права за присъединяване към мрежата; документи за въвеждане в експлоатация и, когато е приложимо, лиценз за енергийна дейност.
Електрическите централи с мощност до 20 MW включително по принцип са освободени от лиценз за производство, но могат да се прилагат други лицензионни или регистрационни режими в зависимост от дейността. Разрешителният режим се различава според технологията: вятърни, водноелектрически, биомасови, биогазови и BESS проекти могат да изискват специфични екологични, водни, противопожарни, технически и оперативни разрешения; офшорната вятърна енергия все още няма цялостна специална нормативна рамка; а ядрените проекти се регулират от отделен, строго регламентиран режим.
4.2 Какви са основните съгласия и разрешителни, необходими за изграждането, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на разпределени/C&I съоръжения?
Разпределените и C&I съоръжения изискват съответните права върху имота или права за използване на покрива/фасадата, необходимите проектни и строителни разрешения и присъединяване към съответната разпределителна мрежа. Малките фотоволтаични инсталации за собствено потребление се ползват от опростени процедури.
По-специално, квалифицирани фотоволтаични инсталации до 20 kW за собствено потребление могат да се ползват от едномесечен срок за издаване на разрешение за строеж и механизъм за мълчаливо съгласие, когато са изпълнени законовите условия. По-големите C&I инсталации остават подчинени на обичайните изисквания за строителство, околна среда и присъединяване към мрежата, въпреки че централите до 20 MW включително по принцип са освободени от лиценз за производство.
4.3 Какви са изискванията за присъединяване и достъп до преносната мрежа?
Присъединяването към преносната мрежа се осъществява от ЕСО. Заявителят първоначално подава искане за становище относно условията и начина на присъединяване. Становището на ЕСО определя техническите условия, точката на присъединяване и ориентировъчните разходи, след което заявителят може да поиска сключване на предварителен договор за присъединяване.
След влизане в сила на разрешението за строеж заявителят може да поиска сключване на окончателен договор за присъединяване, който урежда строителните работи, сроковете, разходите и отговорността. В срок от три месеца от получаването на становището за присъединяване производителят на възобновяема енергия трябва да предостави предвиденото от закона обезпечение в размер на 25 000 евро за MW заявена мощност; при непредоставянето му становището губи действие.
4.4 Какви са изискванията за присъединяване и достъп до разпределителните мрежи?
Присъединяването към разпределителната мрежа следва същата поетапна логика със съответния разпределителен оператор: заявление за условията на присъединяване; издаване на становище; предварителен договор за присъединяване; и окончателен договор за присъединяване след издаване на разрешението за строеж.
По-кратък законов срок за становището за присъединяване се прилага за квалифицирани съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници до 1 MW включително, разположени върху покриви или фасади на сгради, присъединени към разпределителна или затворена разпределителна мрежа, и върху прилежащия урбанизиран имот. Проектите, присъединени към разпределителната мрежа, трябва също да спазват изискванията за измерване, достъп, балансиране и приложимите технически изисквания.
4.5 Могат ли да функционират микромрежи? Ако да, каква е законодателната основа и съществуват ли финансови или регулаторни стимули?
Микромрежови структури могат да функционират само в рамките на съществуващите правни категории, като собствено потребление, затворени разпределителни мрежи, директни линии, схеми за локално споделяне и енергийни общности, в зависимост от структурата. Възможността за реализация зависи от собствеността и управлението на мрежата, лицензирането, присъединяването, снабдяването, измерването и балансирането. Понастоящем България няма специална национална схема за подпомагане на микромрежи.
4.6 Има ли закони и регулации в областта на здравето, безопасността и околната среда, които трябва да бъдат взети предвид?
Законодателството в областта на здравето, безопасността и околната среда е от значение през целия процес на разработване на проекта. Законът за опазване на околната среда, Законът за биологичното разнообразие и секторните правила за водите, отпадъците, земеделските земи и устройството на територията могат да изискват скрининг, ОВОС, оценка за Натура 2000 или други разрешения. Вятърните проекти могат да пораждат въпроси относно биоразнообразието, ландшафта и защитените територии, докато офшорната вятърна енергия е засегната от морските, риболовните, туристическите и екологичните съображения. Проектите за биомаса, биогаз, хидроенергия и BESS могат да включват допълнителни специфични изисквания относно околната среда, водите, пожарната безопасност, отпадъците, опасните материали, строителството и експлоатацията.
5. Съхранение
5.1 Каква е правната и регулаторната рамка за съхранението на енергия и по-специално за съхранението на възобновяема енергия?
Батерийното съхранение на електроенергия е сред най-бързо развиващите се сегменти на българския енергиен пазар. Съхранението се регулира чрез общата рамка за енергетика, строителство, околна среда, присъединяване към мрежата, търговия и балансиране, допълнена от специфични технически изисквания за безопасност и технологии. Самостоятелните BESS могат да се присъединяват към мрежата и да участват в търговията с електроенергия, балансирането и спомагателните услуги, докато съвместно разположените и хибридните проекти комбинират оптимизация на производството с приходи от съхранението. Получените модели с множество източници на приходи изискват внимателен анализ на лицензирането, присъединяването, диспечирането, оптимизацията и финансирането.
5.2 Съществуват ли финансови или регулаторни стимули за насърчаване на съхранението на възобновяема енергия?
Програмите RESTORE и RESTORE 2 по Националния план за възстановяване и устойчивост са основните схеми за публична подкрепа за самостоятелно съхранение на електроенергия. Съгласно публикуваните резултати от процедурите, подкрепените портфейли представляват повече от 13 GWh капацитет за съхранение и безвъзмездно финансиране в размер на приблизително 750 милиона евро. Първата процедура подкрепи приблизително 9,7 GWh, а втората предостави подкрепа на още 31 проекта, представляващи над 4 GWh. Реално функциониращият капацитет ще зависи от своевременното изграждане, присъединяване и въвеждане в експлоатация.
5.3 Кои са основните източници на финансиране за развитието на проекти за съхранение на енергия?
Проектите за съхранение обичайно се финансират чрез смесени структури, комбиниращи собствен капитал на инвеститора, търговски дълг и безвъзмездно финансиране. Самостоятелните BESS разчитат на комбиниране на различни източници на приходи, включително арбитраж на пазара „ден напред“ и вътрешнодневния пазар, балансиращи и спомагателни услуги и договорености за оптимизация. Някои проекти използват хеджиране или квазидоговорни структури за ограничаване на търговския риск. Съвместно разположените и хибридните проекти изискват интегрирано моделиране на паричните потоци, специално структурирани обезпечения, договори за оптимизация и надеждни сценарии за неблагоприятно развитие. Публичните безвъзмездни средства имат важно значение за намаляване на риска при инвестициите на ранен етап.
6. Чуждестранни инвестиции и международни задължения
6.1 Съществуват ли специални изисквания или ограничения за чуждестранни инвеститори, инвестиращи в проекти за възобновяема енергия?
Чуждестранните инвеститори по принцип участват в проекти за възобновяема енергия при същите корпоративни, имуществени, строителни, разрешителни, енергийно-регулаторни, конкурентни, санкционни и комплайънс правила като местните инвеститори, като няма общи изисквания за местно съдържание при частни проекти. България обаче въведе режим за скрининг на преките чуждестранни инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите. Инвестиции от инвеститори извън ЕС в енергетиката или друга критична инфраструктура могат да подлежат на предварителен скрининг в зависимост от инвеститора, стойността на сделката, степента на контрол и целевата дейност. Контролът върху концентрациите, обществените поръчки, ограниченията за земеделски земи, сигурността, AML и санкционните изисквания също следва да бъдат оценявани за всеки конкретен случай.
6.2 Съществуват ли ограничения за валутния обмен или за трансфера на средства, произтичащи от инвестиции в проекти за възобновяема енергия?
Не съществуват специфични за сектора ограничения върху валутния контрол при прехвърляне на приходи от инвестиции във възобновяема енергия. България прие еврото на 1 януари 2026 г., а плащанията, дивидентите, погасяването на заеми и приходите от продажба обикновено се извършват и репатрират при спазване на общите банкови, данъчни, корпоративни, санкционни и правила за борба с изпирането на пари. Определени сделки все пак могат да подлежат на банкови проверки за съответствие, данък при източника или договорни ограничения.
6.3 Съществуват ли ограничения или изисквания в областта на заетостта, които могат да повлияят на чуждестранните инвестиции?
Инвеститорите трябва да спазват общите български правила в областта на трудовото законодателство, здравословните и безопасни условия на труд, имиграцията, социалното осигуряване и данъчното облагане. При използване на чуждестранен персонал за строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация или поддръжка могат да бъдат приложими правилата за разрешение за работа и командироване на работници. Наличието на местна работна сила също може да представлява практически проблем за големи проектни портфейли, особено в строителството, мрежовите дейности, съхранението, инженерните услуги и специализираните услуги по експлоатация и поддръжка („O&M“).
6.4 Съществуват ли ограничения или изисквания относно оборудването и материалите, които могат да повлияят на чуждестранните инвестиции?
В България няма общоприложими изисквания за местно съдържание или местни доставки за оборудване и материали за възобновяема енергия. Пряко приложимият Законодателен акт на ЕС за промишленост с нулеви нетни емисии може да повлияе на бъдещи схеми за подкрепа, обществени поръчки и търгове за възобновяема енергия чрез критерии за устойчивост, сигурност на доставките и други критерии, различни от цената. Правилата на САЩ относно „foreign entity of concern“ не са част от българското право, но могат косвено да имат значение за финансирането, допустимостта за безвъзмездно финансиране, проверките на веригите за доставки и договорните декларации при соларни, батерийни и проекти, свързани с критични минерали.
7. Конкуренция и антитръстово законодателство
7.1 Кой държавен орган или регулатор отговаря за конкуренцията и антитръстовото регулиране в сектора на възобновяемата енергия?
Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) е българският орган, отговорен за общото прилагане на конкурентното и антитръстовото законодателство. В сектора на възобновяемата енергия КЕВР също има важна секторна регулаторна роля чрез лицензирането и надзора на енергийните дейности, приемането на решения относно пазара и цените и наблюдението на енергийния пазар. Поради това въпросите, свързани с конкуренцията при възобновяемата енергия, могат да попадат както в компетентността на общия орган по конкуренция, така и, в зависимост от конкретния въпрос, в секторните надзорни правомощия на КЕВР.
7.2 Какви правомощия има съответният държавен орган или регулатор да забранява или предприема действия срещу антиконкурентни практики?
КЗК може да разследва и санкционира забранени споразумения, съгласувани практики, злоупотреба с господстващо положение и незаконни концентрации, както и да налага глоби, мерки или поведенчески задължения. Тя разглежда и сливания и придобивания, които отговарят на приложимите прагове. КЕВР може да предприема секторни действия в рамките на своите законови правомощия, включително надзор върху лицензираните дейности, контрол върху поведението на пазара и мерки, свързани с лицензите. В енергетиката двата режима могат да се припокриват, когато пазарното поведение има както измерение на конкурентното право, така и на енергийното регулиране.
7.3 Кои са основните критерии, прилагани за определяне дали дадена практика е антиконкурентна?
Основните критерии са дали поведението ограничава, предотвратява или нарушава конкуренцията, дали предприятията притежават и злоупотребяват с пазарна сила и дали дадена концентрация може значително да възпрепятства ефективната конкуренция. Релевантните фактори включват определяне на пазара, пазарни дялове, бариери за навлизане, зависимост от контрагенти, ценови ефекти, изключване на конкуренти, дискриминация, достъп до основна инфраструктура и въздействие върху потребителите. В енергийния сектор оценката може също да включва балансиране, търговия, достъп до мрежата, пазарни манипулации, прозрачност и регулирания характер на определени дейности.
8. Разрешаване на спорове
8.1 Представете кратко резюме на рамката за разрешаване на спорове, която обичайно се прилага в сектора на възобновяемата енергия.
Споровете в сектора на възобновяемата енергия могат да възникнат по PPA, EPC и договори за O&M, документи за финансиране, договори за земя, договорености за присъединяване към мрежата или балансиране, както и по разрешителни и регулаторни решения. Частноправните спорове се разглеждат от българските съдилища или от арбитраж, когато такъв е валидно уговорен. Индивидуалните административни актове на КЕВР, разрешителните органи и други публични органи се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентните административни съдилища. Дали спорът с мрежов оператор е договорен, регулаторен или административен зависи от конкретната мярка и предвиденото от закона средство за защита.
8.2 Често срещани ли са клаузите за алтернативно или многостепенно разрешаване на спорове?
Да. Многостепенните клаузи за разрешаване на спорове са често срещани при сложни проекти за възобновяема енергия, особено в EPC договори, PPA, договори за O&M, документи за финансиране и споразумения между акционери. Те често предвиждат добросъвестни преговори, ескалация до висшето ръководство, експертно определяне на технически въпроси, медиация или арбитраж. Изборът между съд и арбитраж зависи от страните, възможността за банково финансиране, съображенията за изпълнение и от това дали спорът засяга частни договорни права или административен/регулаторен акт, който трябва да бъде оспорен пред публичен съд.
8.3 Какви временни или спешни мерки могат да постановят съдилищата?
Българските съдилища могат да постановяват обезпечителни и привременни мерки, включително запор на активи, забрани, разпореждания за запазване на съществуващото положение (status quo), спиране на определени изпълнителни действия и мерки за обезпечаване на бъдещи или висящи искове. В административни производства съдилищата могат също да спрат предварителното изпълнение или да предоставят защита, когато са изпълнени законовите условия. Наличните средства за защита зависят от вида на производството, спешността, доказателствата за вероятни вреди и от това дали исканата мярка е пропорционална и допустима по закон.
8.4 Страна ли е България и ратифицирала ли е Нюйоркската конвенция и/или Вашингтонската конвенция?
България е страна по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения и по Конвенцията ICSID. Като държава – членка на ЕС, България прилага и инструментите на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, включително рамката Brussels Ia (Регламент (ЕС) № 1215/2012), когато е приложима. Вътрешният арбитраж и изпълнението се уреждат от българското процесуално право, докато инвестиционните спорове и въпросите в рамките на ЕС трябва да се разглеждат с оглед на правото на ЕС и приложимата договорна рамка.
8.5 Съществуват ли специфични затруднения при воденето на дела или изпълнението на решения срещу държавни органи или държавата?
Производствата срещу публични органи или държавата могат да включват процесуални и изпълнителни особености, особено когато са засегнати административни актове, публична собственост или съображения от обществен интерес. Административните производства могат да бъдат продължителни и технически сложни. Частноправните задължения на държавни дружества и публични органи по принцип подлежат на изпълнение, но специални правила ограничават изпълнението срещу държавата, общините и определени публични активи; поради това конкретният ред за изпълнение следва да бъде анализиран още в началото.
8.6 Съществуват ли примери, при които чуждестранни инвеститори в сектора на възобновяемата енергия успешно са получили национални съдебни решения или арбитражни решения срещу държавни органи или държавата?
Публично достъпните дела показват, че дружества, собственост на чуждестранни инвеститори в сектора на възобновяемата енергия, успешно са използвали национални средства за защита срещу български публични органи. Един пример се отнася до българско дъщерно дружество на чуждестранно предприятие, което е получило обезщетение във връзка със законовата такса от 20% върху приходите на производителите на вятърна и слънчева енергия, която впоследствие е обявена за противоконституционна.
Производители на възобновяема енергия също успешно са оспорвали решения на КЕВР пред българските административни съдилища. Публично известните арбитражни решения, постановени със седалище на арбитража в България срещу държавата в сектора на възобновяемата енергия, са ограничени. Инвестиционните арбитражи по двустранни инвестиционни договори, свързани с инвестиции във възобновяема енергия, представляват отделна категория и не следва да се представят като вътрешни арбитражни решения.
9. Актуализации и последни развития
9.1 Представете обобщение на последните дела, новото законодателство, регулациите и политическите съобщения в областта на възобновяемата енергия.
Последните развития включват изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници, приети през 2025 г., с цел опростяване на определени административни процедури, съкращаване на сроковете и подпомагане на инвеститорите и производителите-потребители.
Квалифицираните проекти в определени зони за ускорено развитие могат да се ползват от ускорени процедури, както и от нововъведените приоритетни зони за вятърна енергия, предназначени да улеснят цялостния процес на развитие на вятърни електроцентрали.
Въведени са опростени правила за потребители/производители-потребители, позволяващи разработването на фотоволтаични инсталации до 20 kW за собствено потребление при едномесечен срок за издаване на разрешение за строеж и механизъм за мълчаливо съгласие.
Законът за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия също са изменени във връзка с либерализацията на пазара, функциите на обществения доставчик и методологията за балансиране. Пълното транспониране на RED III, включително допълнителните правила за гаранциите за произход, все още не е завършено. Междувременно финансирането по RESTORE и RESTORE 2 за проекти за съхранение се превърна в едно от основните пазарни развития.
Отделно от това, чрез изменения на ИНПЕК са въведени секторни цели за възобновяема енергия по отношение на дела на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия. Очаква се те да бъдат отразени в предстоящи изменения на Закона за енергията от възобновяеми източници и да осигурят допълнителни стимули за използването на възобновяема енергия в производствения и индустриалния сектор, комуналните услуги, сградите и строителството, морския и автомобилния транспорт.
9.2 Как очаквате да се развие пейзажът на възобновяемата енергия във Вашата юрисдикция през следващите пет години?
През следващите пет години в България вероятно ще продължи растежът на соларните, BESS и хибридните проекти „соларна енергия + съхранение“, с по-голяма зависимост от корпоративни PPA, договори за оптимизация и пазарно финансиране. Капацитетът на електроенергийната мрежа ще остане основното ограничение, което ще направи укрепването на преносната мрежа, управлението на опашката от заявки за присъединяване и интегрирането на системи за съхранение от ключово значение.
Очаква се вътрешните и международните инвестиции да продължат, особено при проекти с надежден достъп до мрежата и стабилни механизми за реализация на произведената електроенергия. Водородът и наземната или офшорната вятърна енергия могат да се развият, ако бъдат приети ясни и подходящи за финансиране правни рамки, включително предвидими и пропорционални процедури за оценка на въздействието върху околната среда. Необходими са допълнителни реформи по отношение на пълното прилагане на RED III, гаранциите за произход, съхранението, енергийните общности, развитието на вятърната енергия, прозрачността на мрежовия капацитет, управлението на опашката от заявки за присъединяване и последователното прилагане на разрешителните режими.
