Публикуван е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници („ЗИД ЗЕВИ“), чрез който България отваря изцяло нова страница в своята ,,зелена“ политика. Целта е синхронизиране с европейската рамка за зеления преход и поставяне на нови цели до 2030 г., свързани с постигането на ангажиментите на България към Европейския съюз по отношение на енергийния преход и климатичната неутралност Промените са значими както за енергийните предприятия, така и за индустрията, строителния сектор и транспорта.

Основни акценти

1. Институционална подкрепа за договорите за изкупуване на зелена енергия (PPA)

Законопроектът предвижда мерки за улесняване използването на дългосрочни договори като правен инструмент за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Това включва оценка на административните и финансови бариери и възможности за прилагане на кредитни гаранции. По този начин се цели намаляване на инвестиционния риск и създаване на стабилен пазар за зелена енергия.

2. Приоритетни зони за ВЕИ и интегрирано планиране

Въвежда се концепцията за „приоритетни зони“ за изграждане на нови ВЕИ мощности и съпътстваща инфраструктура за съхранение и присъединяване. В тези зони ще се прилагат специфични правила и смекчаващи мерки за опазване на околната среда и биологичното разнообразие. Планира се публикуване на картографирана информация, с цел прозрачност и участие на обществеността.

3. Специални цели в секторите сгради, индустрия и транспорт

• Сгради: въвежда се индикативна цел до 2030 г. поне 49% от енергията в сградния сектор да бъде от възобновяеми източници. Министърът на регионалното развитие ще има нови правомощия за създаване на технически правила и схеми за подпомагане.

• Индустрия: предвиждат се мерки за насърчаване на използването на зелена енергия, включително чрез обучение и квалификация в малките и средни предприятия.

• Транспорт: определя се минимален дял от 29% енергия от ВЕИ до 2030 г., както и въвеждане на схеми за задължения за доставчиците на горива и механизъм за кредити за зелена електроенергия в транспорта.

4. По-високи индикативни национални цели

Законопроектът значително повишава индикативните национални цели – например за дела на енергията от ВЕИ в транспорта (от 14% на 29%), както и въвежда изисквания за използването на водород от възобновяеми източници в индустрията и морския транспорт. Допълнително се залага 5% дял на иновативни технологии за ВЕИ до 2030 г.

5. Нови правила за биомасата и устойчивостта

В областта на биомасата се въвеждат по-строги критерии за устойчивост и ограничаване на финансовата подкрепа за използване на горска биомаса, освен в специфични случаи (например региони със справедлив преход или при улавяне и съхранение на CO₂). Съществено място в проекта е отделено и на районните отоплителни и охладителни системи. Операторите на мрежи с мощност над 25 MW вече ще бъдат задължени да присъединяват доставчици на енергия от възобновяеми източници или от отпадна топлина, освен ако докажат, че това е технически или икономически необосновано. Това отваря пазара за външни производители и създава реален стимул за оползотворяването на индустриалната отпадна топлина – ресурс, който досега често оставаше неизползван.

6. Засилена роля на гражданското общество

Предвидени са ежегодни информационни кампании на общинско ниво, както и възможности за активно включване на гражданите и енергийните общности в проекти за ВЕИ. Осигурява се достъп на трети страни до топлофикационни мрежи, когато това е икономически целесъобразно.

Законопроектът представлява следваща стъпка в зеления преход на България, насочена към поетапно интегриране на ВЕИ във всички ключови сектори – енергетика, индустрия, строителство и транспорт. Въпреки че голяма част от мерките са индикативни, а някои ще се конкретизират чрез подзаконови актове, бизнесът следва още отсега да предвиди стратегически решения и инвестиции, за да отговори на новите изисквания.