В Народното събрание е внесен проект на Закон за изменение и допълнение („Законопроекта/ът“) на Административнопроцесуалния кодекс („АПК“), чиято цел е да прецизира уредбата на административното съдопроизводство и да я приведе в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз („СЕС“).
Сред най-съществените нововъведения е възможността съдът да се произнесе по законосъобразността на административни актове, дори когато те са били отменени служебно от самия административен орган, издал акта.
Става въпрос за хипотеза, при която общ административен акт („ОАА“) или подзаконов нормативен акт („ПНА“) е оспорен по съдебен ред от засегнато лице с доказан правен интерес, но преди приключването на съдебното производство, издалият акта административен орган сам отменя съответния ОАА или ПНА. До този момент, при такъв сценарий, съдебното производство обикновено се прекратяваше поради отпаднал правен интерес на жалбоподателя.
Сега Законопроектът предвижда, че дори при подобна хипотеза, делото може да продължи, ако прилагането на акта до неговата отмяна е засягало субективни права, свободи или интереси на оспорващия. Съдът ще бъде длъжен да доведе производството до край и да се произнесе и по законосъобразността на акта с решение.
Тази промяна е важна, тъй като само съдебно решение, с което актът се обявява за нищожен или незаконосъобразен, отваря възможност за търсене на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по отношение на вреди , причинени от акта в рамките на периода преди неговата служебна отмяна.
Уредбата ще се прилага както за първоинстанционни производства, така и за производствата пред Върховния административен съд („ВАС“). Ако отмяната на акта от издаващия административен орган бъде извършена в хода на касационното производство, ВАС ще обезсили решението на първата инстанция и след това ще има две алтернативни възможности – 1) прекратява делото (досегашната практика) или 2) се произнася по законосъобразността на обжалвания акт (ако попадаме в разглежданата по-горе хипотеза и актът преди отмяната му е засягал права и интереси на страните).
Съдът ще има право да:
• обяви оспорения акт за нищожен;
• установи частичната или цялостната му незаконосъобразност, или;
• отхвърли оспорването и потвърди законосъобразността на акта.
Дори при направено оттегляне на акта от органа, страните запазват правото си да им бъдат възстановени направените съдебни разноски, ако се установи, че актът е незаконосъобразен.
Решението на съда ще има действие спрямо всички лица, освен при отхвърляне на жалбата. Това означава, че и други правни субекти, засегнати от пороците на административния акт, макар и неучаствали в съдебния процес, също ще могат да се позоват на съдебното решение при предявяване на иск за обезщетение за вреди. Така съдът, пред който е предявен искът за вреди, няма повторно да разглежда въпроса за законосъобразността на акта, а ще приеме този факт за вече установен.
Подобен подход несъмнено би бил от полза на всяко лице, претърпяло вреди от порочни актове на администрацията, тъй като в евентуален съдебен процес то не би носило тежестта за доказване на незаконосъобразността на акта, а ще доказва единствено размера на претърпените от него вреди.
Въвежда се и изрична уредба на спирането на съдебното производство по оспорване на административни актове. Законопроектът заимства голяма част от основанията за спиране от Гражданския процесуален кодекс („ГПК“), които и до този момент бяха субсидиарно приложими по аналогия в производствата пред административните съдилища – при съгласие на страните, смърт на страна, разкриване на престъпни обстоятелства и др.
Допълнително основание за спиране ще бъде наличието на друго административно или съдебно производство, което е от значение за правилното решаване на спора. Съдопроизводствените действия ще подлежат на спиране и при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд, както и при отправено от който и да е друг съд преюдициално запитване до СЕС по въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора. Тези изменения безспорно са в полза за правилното произнасяне на административните съдилища.
В интерес на по-предвидимото развитие на процеса се предлага и прецизиране на сроковете за оспорване на разпореждания за предварително изпълнение на административни актове, както и на реда за обжалването на определенията на съда по допускане или оспорване на предварително изпълнение.
За първи път в АПК изрично се въвежда и уредба на оспорване на решението в частта за разноските. До този момент, както при спирането, приложими бяха правилата на ГПК по аналогия. Със законопроекта тази уредба се възпроизвежда и в АПК, като съдът ще се произнася с отделен акт по искането за допълване или изменение на решението в частта за присъдените разноски, а касационната инстанция – в решението си по същество на спора.
Предложените изменения целят подобряване на административния процес, преодоляване на натрупани противоречия в съдебната практика и облекчаване на правната защита на засегнатите лица и бизнеси от незаконосъобразни административни актове, което е важно за постигане на сигурност и прозрачност в стопанския оборот.
