31-07-2024
Задължителната медиация – противоконституционна според съда
На 01.07.2024 г. Конституционният съд („КС“) на Република България постанови решение, с което обяви измененията на Гражданския процесуален кодекс („ГПК“) и на Закона за медиацията („ЗМ“), влезли в сила на същата дата, за противоконституционни

Както посочихме в предходния брой на нашия Legal Digest, с тези законодателни промени се въведе задължителна медиация (процедура по доброволно извънсъдебно решаване на спорове с безпристрастно трето лице - медиатор) по някои граждански и търговски дела. В резултат за страните трябваше да възникне задължение да проведат първа среща с медиатор в предвиден от съда срок. Ако страна откаже да участва в процедурата, тя следваше да понесе всички разноски по делото, независимо от неговия изход.

 

КС бе сезиран от Висшия адвокатски съвет, за да се произнесе дали предвидената задължителна медиация съответства на Конституцията и по-специално - на правото на защита, както и на принципите на свободен достъп до правосъдие и ефективна съдебна защита.

 

В решението по делото КС поддържа, че разглежданата правна уредба е противоконституционна на повече от едно основание. На първо място, макар да не лишава страните от достъп до съд (след първата среща с медиатора делото може да продължи по обичайния ред, ако не бъде постигнато споразумение), медиацията препятства (забавя) пълноценното реализиране на правото на защита. Въведеният от законодателя срок от два месеца за провеждането на първата среща по медиация може да постави под съмнение навременното предоставяне на поисканата защита, а подобно забавяне може да обезсмисли и самото предоставяне на защита. Въпросният срок е относителен, защото започва да тече от момента, в който на всички страни по делото са връчени съответните съдебни книжа.

 

Горният аргумент следва да бъде разглеждан и в контекста на обичайната продължителност на делата, която особено в гр. София може да надхвърли 3-4 години общо за трите съдебни инстанции. Такова забавяне често уврежда икономическите интереси на участниците в процеса дори при положително крайно решение.

 

Предвидената допълнителна финансова тежест за лицата, които откажат да проведат медиация, също засяга пълноценното упражняване на правото на съдебна защита, като наред с това би се нарушил принципът загубилата страна да понесе разноските от делото. Не са спазени и европейските препоръки, съгласно които медиацията следва да се провежда при спазване на справедливи критерии по отношение на разходите, а не страните да се принуждават да извършват неподлежащи на възстановяване разходи, и то под страх от финансови санкции.

 

КС посочва, че измененията също така са вътрешно противоречиви, тъй като една процедура, която по своя характер би следвало да е доброволна, всъщност е предвидена като задължителна част от гражданския процес при някои категории искове, при това протичаща под ръководството на съда и предвиждаща възможност за санкциониране на отказа от участие. По този начин, според КС, се засяга свободата като общочовешка ценност.

 

КС приема, че предложените законодателни промени ограничават упражняването на основните права на гражданите. Такова ограничение е допустимо само при легитимна цел - в случай, когато това се налага, за да бъдат приоритетно опазени висши конституционни ценности. Разглеждайки съображенията на законодателя в случая, а именно - намаляване и равномерно разпределяне на натовареността на съдилищата, конституционните съдии намират, че целите на уредбата не отговарят на горните критерии. Поради това не е и легитимно ограничаването на конституционните права на гражданите. Още повече, според КС няма никакви гаранции, че дори спомената по-горе цел ще бъде постигната - всички съдилища, независимо от тяхната натовареност, са еднакво обвързани от закона, поради което не е ясно по какъв начин медиацията по висящи съдебни дела е в състояние да способства за преодоляване на нееднаквата натовареност на съдилищата. Това би се постигнало единствено ако при по-натоварените съдилища задължаването на страните да участват в процедура по медиация се окаже по-резултатно в сравнение с останалите съдилища, за което няма никаква разумна гаранция.

 

Вследствие на решението на КС, с което уредбата на задължителната медиация е обявена за противоконституционна, тя престава да бъде приложима, и страните по граждански и търговски дела нито са задължени, нито могат да бъдат задължени да участват в медиационна процедура.