Възможността за предявяване на колективни искове от името на потребители срещу търговци съществува и в настоящата редакция на Закона за защита на потребителите („ЗЗП“). С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЗП се предвиждат съответни промени, целящи още по-добра защита на правата на потребителите.
На първо място, се разширява обхватът на понятието „нарушение на колективните интереси на потребителите“ – приема се, че като такова следва да се разбира всяка практика, която уврежда или може да увреди интересите на потребителите и противоречи на разпоредбите на законови и подзаконови нормативни актове от вътрешното право, както и актове от правото на ЕС (изчерпателно изброени). Списъкът е изключително подробен и обхваща над 50 нормативни акта. Под „практика“, от друга страна, се разбира всяко действие или бездействие на търговец, в това число и използване на неравноправни клаузи в договори с потребителя.
Предметът на колективните искове може да бъде както преустановяване или забрана на незаконосъобразни практики, така и претенция за обезщетение на причинените на потребителите вреди. Право да предявяват искове, от името на потребителите, имат т.нар. „квалифицирани организации“ (с правно-организационна форма сдружения), включени в специален списък, одобрен от Министъра на икономиката и отговарящи на определени специални условия, КЗП, както и квалифицирани организации от други държави-членки. Квалифицираните организации са задължени да публикуват на своите интернет страници актуална информация за статуса на делата и резултатите от тях.
В проекта е разписана и съдебната процедура, по която ще се разглеждат тези искове. Исковете ще се предявяват пред окръжния съд по мястото на извършване на нарушението или по седалището на ответника. Ако завеждането на иска е финансирано от трета страна, внимателно ще се проверява за конфликт на интереси. При съмнение за конфликт на интереси, по искане на съда квалифицираната организация е длъжна да предостави допълнителна информация относно използваните финансови средства.
Когато предявеният иск има за цел преустановяване/забрана на незаконна практика, съдът може да допусне определени превантивни (привременни) мерки – например, да разпореди на търговеца да преустанови практиката до приключване на делото. Ако искът бъде уважен, търговецът може да бъде задължен да огласи публично съдебното решение или да направи публично коригиращо изявление.
Ако с иска се претендира плащане на обезщетение за претърпени вреди на колективните интереси на потребителите, засегнатите потребители трябва да дадат изрично съгласие да бъдат представлявани от съответната квалифицирана организация в производството. Съдът определя срок за присъединяване и на други потенциално засегнати потребители в делото (ако още с подаването на исковата молба не са упълномощили квалифицираната организация). Ако искът бъде уважен, съдът определя срок, в който трябва да бъде извършено обезщетяването на засегнатата група потребители. Плащането може да се извърши поотделно на потребителите, да бъде внесено по сметка на квалифицираната организация и преразпределено от нея, или по специална сметка на общо разпореждане на засегнатите потребители.
Промените със сигурност са важни за онази част от бизнеса, която извършва директни сделки с крайни клиенти (потребители), с оглед значителния обхват на потенциалните нарушения, които биха могли да бъдат основание за предявяване на колективен иск. Ако засегнатата група потребители включва по-голям брой лица, присъденото от съда обезщетение вероятно би могло да достигне значителни размери. По тази причина бизнесът следва да вложи допълнителни усилия за постигане на максимално съответствие (compliance) с вътрешното право и правото на ЕС.
