На 09.05.2025 г. в бр. 38 на Държавен вестник беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения ( „Закона/ът“).
Промените са обусловени от установеното от Европейската комисия („ЕК“) в хода на преговорите във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост неточно транспониране на някои от текстовете на Директива (ЕС) 2019/1937 („Директивата“) в националното ни законодателство. Приемането на промените, наред с други мерки, способства за отпускането на България на второто плащане по плана.
Законодателят е прецизирал кръга на сигнализиращите лица, като защита вече могат да получат и лица, които предстои да сключат договор за предоставяне на всякакъв вид услуга, в случаите, в които информация относно нарушения е получена по време на преддоговорни отношения. До този момент в Закона това право имаха само лица, чиито трудови правоотношения предстои да започнат за информация за нарушения, полученна в хода на процеса по подбор.
Наред с това, закрила вече имат също така сигнализиращи бивши съдружници, доставчици и пр., когато информацията за нарушение е била получена от тях в рамките на вече прекратени отношения.
Съществена промяна с голямо практическо приложение е въведена в Закона по отношение на пречките за образуване на производство. Отпада двугодишният преклузивен срок от момента на извършване на нарушението, с изтичането на който производство по сигнал досега не се образуваше. Това законодателно решение идва в отговор на критиките на ЕК, че основната цел на Директивата за засилване защитата на сигналоподателите би била компрометирана, а ефективността ѝ намалена, поради ограничението във времето на защитата по досега действащата редакция на Закона.
Негатив в случая е фактът, че с отпадането на описаното по-горе времево ограничение, на практика, сигнали могат да бъдат подавани по отношение на нарушения, извършени неограничен период назад във времето, което създава известна правна несигурност и предпоставки за потенциални злоупотреби. В тази връзка все пак е въведена и друга промяна в Закона, съгласно която, когато по отношение на нарушението, за което е подаден сигнал, са изтекли сроковете за образуване на административнонаказателно или наказателно производство, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена по давност, вътрешната проверка по сигнала по реда на Закона се прекратява. На практика, отговорните служители по разглеждането на сигналите, ще трябва да проверяват съответните давностни срокове, съгласно приложимите общи и специални закони за всеки подаден сигнал.
В изпълнение на задължението за надлежно транспониране на Директивата се налага промяна и в чл. 15, ал. 3 от Закона, който в новата си редакция позволява на служителя, приемащ устен сигнал, да документира последния чрез запис, ако е получил изричното съгласие на сигналоподателя. На последния пък се предоставя допълнителна възможност да провери, коригира и одобри снетата писмено от служителя информация за сигнала в случаите на устно подаване на същия, преди сигналоподателя да подпише попълнения формуляр за подаване на сигнал.
Предстои да проследим и какви изменения ще бъдат приети от регулаторния орган по отношение на образеца на формуляр за подаване, респ. регистриране на сигнал.
Изменения са въведени и по отношение на санкциите за нарушения на Закона. Въведена е диференциация в паричния размер на адмнистративните наказания в зависимост от качеството на лицето нарушител. Едноличните търговци и юридическите лица, които нарушат задълженията си за (своевременно) предприемане на последващи действия и за защита на информацията, свързана с подадените сигнали и самоличността на сигналоподателя, се наказват с имуществена санкция в размер от 1 000 лв. до 7 000 лв., докато физическите лица нарушители – с глоба в размер от 400 лв. до 4 000 лв. До този момент санкцията беше еднаква за всички - единствено в намаления размер от 400 лв. до 4 000 лв.
Приетите изменения в Закона представляват значима стъпка към пълното транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 в българското законодателство. Предстои на практика да се проследи дали приложението на новите правила ще постигне очакваното равнище на защита и доверие сред лицата, подаващи сигнали за нарушения, от една страна, и работодателите, от друга.
