Сред по-значимите изменения в новия режим могат да бъдат откроени:

1. Преразглежда се въпросът с въвеждане на таван на таксите (т.нар. „caps“)

В новата директива е предвидено държавите-членки да въведат мерки за ефективно предотвратяване на злоупотреби и гарантиране, че потребителите не могат да бъдат таксувани с прекомерно високи годишни лихви по заеми, процентни ставки на разходите или общи разходи по кредита. Подобна мярка би могла да бъде и въвеждането на таван на годишния процент на разходите, какъвто и в момента съществува у нас на законодателно ниво. До 6 години след датата на влизане в сила на директивата Европейският банков орган ще трябва да публикува доклад за имплементирането и изпълнението на тези мерки във всяка държава членка, включително оценка на методологиите за установяването на тавани и за тяхната ефективност, като в тази връзка изведе и най-добрите практики при установяването на такива мерки.

2. Прецизират се методите за провеждане на оценка на кредитоспособността на потребителя

Оценката ще трябва да се извършва въз основа на съответна и точна информация за приходите на потребителя, съпоставени с текущите му разходи и тези на неговото домакинство, както и други финансови задължения. Подобна информация може да включва данни за: 1) доходите на лицето, 2) финансовите активи и пасиви или 3) други финансови задължения, като тя не може да включва специални категории данни, например, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или данни за здравословното състояние на физическото лице.

Предвидена е нова възможност потребителят да поиска разяснения от кредитора (негов служител – физическо лице), когато оценката на кредитоспособността е направена от автоматична система за обработка на данните, както и да изиска преразглеждане на оценката си от физическо лице (а не автоматично). В случаите, когато заявката за кредит е отказана, кредиторите ще трябва изрично да посочат на потребителя, че оценката е изготвена на база автоматична система за обработка на данните и да му напомнят за възможността за получаване на разяснения и преразглеждане от физическо лице.

3. Развитие при правото на потребителите на отказ от кредита 

Ако потребителят не е получил от кредитора всички съществени условия към договора за кредит, то срокът за отказ от него се удължава до 12 месеца в допълнение към 14-те дни, които му се полагат по право при нормални договорни условия. Срокът за отказ започва да тече от деня на сключване на договора за кредит, като кредитополучателят трябва задължително да бъде уведомен за това свое право от кредитора, включително в частта, по отношение на удължения срок за отказ в случай на неполучено уведомяване.

4. Допълване на изискванията при реклама на потребителски кредит

На преден план следва да бъде представена основната информация по договора по точен и конкретен начин, така че потребителите да са наясно, че ,,заемането на пари струва пари“, като се забраняват реклами, които некоректно подчертават лекотата и бързината на получаване на кредит или невярно внушават, че кредитът води до увеличаване на финансовите ресурси.

След приемането на новата директива, разбира се, очаква се и нейното транспониране на национално ниво, включващо конкретни законодателни промени.