Макар новоприетият образец да запазва съществуващата структура на декларацията, на практика обемът от информация, подлежаща на деклариране, се разширява чрез въвеждането на нови елементи в нея. Досегашният чисто декларативен режим бе основан единствено на посочване в коя категория, дефинирана в § 2  от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, попада лицето, посочено като действителен собственик. След въведените изменения деклариращите лица вече следва да обосноват приложимостта на конкретната категория, обуславяща качеството действителен собственик.

По-конкретно в декларацията задължително следва да бъдат описани видът и обемът (размерът) на правата, които лицето, посочено като действителен собственик, притежава. Конкретният тип информация, която ще се посочва в това поле от декларацията, ще зависи от правното образувание, чиято действителна собственост се разкрива. Възможно е например правата на действителния собственик да произтичат от притежаван брой акции (при АД), дружествени дялове (при ООД) или от упражняването на друг вид контрол.

В случай че декларацията се подава по отношение на доверителна собственост или други сходни правни форми, деклараторите следва да посочат конкретно качество на лицето, посочено като действителен собственик – учредител, доверителен собственик, пазител и др.

За удостоверяване на декларираните факти при подаване на документите в съответния регистър към заявлението вече следва да бъдат приложени документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени като действителни собственици в декларацията, попадат в обхвата на дефиницията за действителен собственик, съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП.

В тази връзка в декларацията е посочен примерен списък на приложенията (напр. заверено актуално извлечение от книгата на акционерите, актуални документи, установяващи съществуването на чуждестранните юридически лица/правни образувания, и др.), като разбира се, деклараторът може да приложи и други относими документи, които не са посочени изрично.