В продължение на демонстрирания и до момента стремеж на законодателя за насърчаване на извънсъдебното решаване на спорове, на страницата на Портала за обществени консултации бе публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс („Проект“), предвиждащ съответни изменения и в Закона за медиацията.

Това не е първи опит за уредба в тази насока – през 2023 г. бяха въведени редица нормативни промени, които предвиждаха задължителна медиация по определени категории дела. Конституционният съд („КС“) обаче обяви тези разпоредби за противоконституционни през юли 2024 г. (тема, която проследихме в броеве № 256 от 28.06.2024 и № 257 от 31.07.2024 г.). Основният мотив на КС бе, че поемането на разходите за процедурата по медиация в предходната редакция на закона бе обвързано с участието, респективно - неучастието на страната в процедурата.

Иначе казано, бе възможно да се достигне до житейски абсурдната ситуация, при която спечелилата делото страна следва да понесе тежестта и да плати разноските за медиация, единствено поради това, че не е взела участие в процедурата по медиация. Това разрешение, придаващо на практика императивен характер на медиацията, правилно бе оценено от КС като противоречащо на основни правни принципи.

Новата предложена уредба цели да продължи линията на утвърждаване на медиацията като способ за решаване на граждански и търговски спорове, като едновременно с това се съобрази с изложените от КС мотиви.

Процедурата по медиация отново е напълно доброволна – страните могат да я започнат само при взаимно съгласие и да се откажат по всяко време от нея без санкции.

Предвижда се преди първото открито заседание по граждански и търговски дела, а по изключение - и до приключване на делото пред първа съдебна инстанция, да се провежда т. нар. „информационна среща за процедура по медиация“. В рамките на тази среща страните ще бъдат информирани за същността и принципите на медиацията, както и за последиците от нея.

По определени категории граждански и търговски дела съдът ще има право да задължи страните да участват лично в информационна среща, ако прецени че конкретният спор е подходящ за разрешаване чрез медиация.

Съгласно Проекта, това би било възможно по дела, които имат следният предмет:

• Парични или непарични задължения по спорове, произтичащи от търговски сделки, без оглед на цената на иска, както и парични или непарични вземания по граждански спорове с цена на иска до 25 000 лв.;

• Възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, включително искове за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на работа;

• Семейни спорове, както и спорове между съсобственици, включително делба и други;

Наред с проверка дали спорът попада в рамките на посочените по-горе категории дела, съдът ще извършва и правно-фактическа преценка дали конкретният спор е подходящ за препращане към медиация, като отчита различни обстоятелства, включително - наличието на трайни отношения между страните, водени или висящи свързани производства, предявени множество искове или насрещни претенции, вероятност съдебните разноски значително да надвишават материалния интерес по делото и пр.

Предвидени са неизчерпателно и хипотези, при които съдът не може да задължи страните да участват в информационна среща – например, когато процедурата по медиация е изключена със закон за съответния вид спор; когато ответникът признае иска; когато такава среща би затруднила разглеждането на делото в разумен срок и др.

Провеждането на информационната среща няма да бъде основание за спиране на делото, освен при общо искане от двете страни. Целта е ясна - разглеждането на делото да не се бави, като паралелно с това се създадат предпоставки за по-бързо разрешаване на спора чрез извънсъдебно споразумение.

Заложени са определени финансови стимули, ако страните тръгнат по пътя на медиацията. При постигнато и одобрено от съда споразумение в рамките на производството по медиация, 75% от внесената държавна такса ще бъде възстановена на ищеца.

За сравнение – при съдебна спогодба, която не е постигната в процедура по медиация, а в основното производство, подлежи на връщане само 50% от държавната такса. Въпросните 25% разлика биха могли да имат съществено значение, особено при търговски спорове с висок материален интерес, доколкото държавната такса се изчислява именно като процент от цената на предявените искове.

Страните биха могли да понесат и съответни имуществени санкции – например, ако не се явят информационна среща без уважителна причина.

Проектът несъмнено е полезен за българската правна система и отразява стремежа на законодателя да създаде механизъм за по-бързо уреждане на граждански и търговски спорове и „ускоряване“ на оборота, като същевременно се разтоварят съдилищата от някои категории дела, които иначе биха могли да продължат минимум 3-4 години. Успешната имплементация на Проекта ще зависи от нагласата на участниците в процеса и тяхното доверие в процедурата по медиация, която все още не се е утвърдила изцяло у нас.