Обществените резерви спрямо някои арбитражни институции се превърнаха в основен катализатор за планираната реформа на Закона за международния търговски арбитраж („ЗМТА“).
Със ЗИД на ЗМТА („Законопроекта/ът“), публикуван в Портала за обществени консултации, се прави опит за усъвършенстване на регламентацията на арбитражното производство - ценен способ за решаване на спорове от неутрална, недържавна юрисдикция, избрана от самите страни. Арбитражните клаузи са често срещан елемент в търговските отношения, тъй като осигуряват по-бързо разрешаване на спорове, обикновено пред опитни професионалисти с дългогодишна практика, за разлика от продължителните съдебни производства.
С голямо практическо значение e разширяването на основанията за отмяна на арбитражното решение. Възстановява се отменената през 2017 г. възможност арбитражното решение да бъде отменено при противоречие с обществения ред в Република България - когато са нарушени императивни норми с принципно значение, които имат основополагащ характер за българското право.
Добавя се ново отменително основание – когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на доказателство, върху което е основано решението на арбитражния орган, или престъпно действие на страна, на неин представител, на член от състава на арбитража или негов служител, във връзка с решаването на делото. С това се цели противодействие на злоупотребите с арбитражни решения, наблюдавани през последните години.
Сред по-спорните теми е и т. нар. „конклудентно арбитражно споразумение“ - възможността арбитражното производство да стартира и при липса на писмено арбитражно споразумение, ако ответникът с действията си демонстрира съгласие спорът да бъде разгледан от конкретната арбитражна институция. Например, ако се яви на заседание по арбитражното дело или извърши други процесуални действия, без да оспори компетентността на арбитража.
Съгласно законопроекта, тази възможност няма да се прилага при ответник – физическо лице, освен ако се касае за едноличен търговец, предприемач, лице, действащо в качеството на съдружник/акционер или лице, обезпечило задължение на търговец или предприемач, когато именно това задължение е предмет на спора.
До този момент ЗМТА уреждаше два вида арбитраж – вътрешен (при страни с местожителство или седалище в България) и международен (когато поне една страна е с местожителство или седалище в друга държава). Нормативният акт обаче носи подвеждащото наименование „Закон за международния търговски арбитраж“. С оглед осигуряване на последователност, се предвижда преименуване на закона в „Закон за арбитража“.
Случаите на злоупотреби с арбитражната дейност и ограниченото поле за последващ съдебен контрол мотивират създаването на единен регистър на арбитражите, поддържан от Министерството на правосъдието. Регистърът ще съдържа информация за постоянните арбитражни институции със седалище в Република България, както и данни за производства, образувани пред арбитраж, създаден специално за решаване на определен спор (т.нар. „арбитраж ad hoc“) или пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. Регистрацията ще бъде задължително условие за легитимно извършване на арбитражна дейност.
За по-голяма защита на ответника се въвеждат допълнителни гаранции за надлежното получаване на основните актове по делото, включително исковата молба и съобщенията за насрочване на делото. Връчването ще се извършва чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако първият опит за предоставяне на книжата по пощата се е оказал неуспешен.
Законопроектът предвижда и нищожност на арбитражни решения, постановени от арбитър или арбитраж, невписани в регистъра, или по спорове, неподлежащи на арбитраж. Съдът ще може служебно да обявява такава нищожност при искане за отмяна на решението.
Въвеждат се по-гъвкави правила за спирането на изпълнението на арбитражното решение. ЗМТА понастоящем предвижда, че за допускането на подобна мярка следва да се представи обезпечение в размер на материалния интерес по делото, което често възпираше страните да обжалват, ако исковете са на висока стойност. Вече обаче ще е възможно спиране и при представянето на убедителни писмени доказателства за наличието на съответното основание за отмяна. Това изменение безспорно е в полза на страната, която се позовава на порок в арбитражното решение, доколкото няма да се ангажира с непосилни финансови разходи за обезпечаване на спирането на изпълнението. С този подход ще се гарантира и по-голям контрол върху арбитражните решения.
Важно е да се отбележи, че арбитражни клаузи за вътрешен ad hoc арбитраж ще се считат за прекратени с влизането в сила на закона. Затова страните, които желаят да запазят възможността за такъв вид арбитраж, е препоръчително да сключат ново арбитражно споразумение.
Предстоящите промени в арбитражната уредба са от ключово значение за всяка компания, която разчита на бързи, предвидими и по-неформални механизми за разрешаване на спорове. Новият регистър, допълнителните гаранции за защита на страните и по-гъвкавият подход към отмяната на арбитражни решения създават условия за по-сигурна и демократична правна среда. Важно е обаче бизнесът своевременно да преразгледа арбитражните клаузи в договорите си и да се увери, че са в съответствие с новите изисквания. Навременната правна консултация в този процес е не само препоръчителна, но и стратегически необходима.
