26-04-2024
ESG – Нова възможност за бизнеса в България

През последните 30 години изменението на климата и глобалното затопляне се превърнаха в световен проблем, поради което необходимостта от първоначално доброволното внедряване на принципите на екологичната, социалната и корпоративна устойчивост (ESG) на всеки етап от жизнения цикъл на всяка стопанска активност става все по-важно и дори задължително.

 

Става все по-очевидно, че през следващите години ESG устойчивостта в световен мащаб ще бъде основен акцент за бизнеса във всички икономически сектори, поради което е налице ясна тенденция същата да бъде предвидена като задължителен „измерител“ за жизнеспособността на всеки отделен икономически субект.

 

Идеята на въвеждането на ESG е осигуряването на измерим положителен ефект върху екологичната, социалната и корпоративната среда, които надхвърлят финансовите резултати. Концепцията на ESG предполага това да се постигне чрез т.нар. оценка на „двойната същественост“ (double materiality assessment). Това не само ще подобри репутацията на компанията, но и ще осигури стабилен растеж и конкурентно предимство в дългосрочен план, за да гарантира целесъобразното използване на намаляващите в световен мащаб ресурси.

 

Задължително ли е ESG?

 

На пръв поглед изглежда, че в рамките на ЕС задълженията за отчитане на устойчивостта ще обхванат основно големите предприятия. От 2024 г. нефинансовото отчитане влиза в сила за големите предприятия с над 500 служители, от 2025 г. влиза в сила за компании с над 250 служители и оборот над 40 млн. евро, а от 2026 г. вече и за листнатите на фондовата борса малки и средни предприятия.

 

Това което Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта („CSRD“) не споменава изрично е, че за да съставят нефинансовите си отчети, големите предприятия ще трябва да събират и анализират информация и от дружествата, които са част от т.нар. собствена верига на доставки. Поради това, макар и непряко, почти всички дружества (независимо от размера и активите им) ще бъдат включени в изпълнението на ESG стратегиите и политиките на големите компании.

 

Непрякото ангажиране на малките предприятия (като част от веригата на доставки) ще бъде доразвито с приемането на Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (“CSDDD”) през втората половина на 2024 г., която ще въведе механизъм за своеобразен надзор от страна на големите дружества към техните доставчици и поддоставчици за спазване на редица изисквания, свързани с правата на човека, опазване на околната среда и биоразнообразието и т.н.

 

Какво включва ESG отчитането?

 

За да се съобрази с CSRD, бизнесът се нуждае от подходящи стандарти за отчитане на устойчивостта по обективен и недискриминационен начин. В ЕС тази задача беше поверена на Европейската консултативна група по финансово отчитане („EFRAG“). Окончателно утвърдените стандарти са разпределени в 12 главни категории, 82 подкатегории и близо 1000 показателя, като включват най-общо следните области:

  • Екологични (климат, вода, кръгова икономика, замърсяване и биоразнообразие);
  • Социални (равнопоставеност, условия на труд и зачитане на правата на човека);
  • Управленски (корпоративни органи, системи за вътрешен контрол и управление на риска, борба с корупцията, Whistleblowing, AML, GDPR и др.).

 

Как ще се въведе ESG в България?

 

Българската държава има задължение да транспонира новите ESG изисквания в срок до началото на юли 2024 г. За момента публичните дискусии  по темата създават усещането, че транспонирането на CSRD у нас по-скоро ще последва познатия вече модел на формално съобразяване с „поредния compliance режим, наложен от ЕС“.

 

Чисто законодателно, транспонирането на CSRD ще се случи чрез изменения в Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит, като заверяването на коректността на информацията в нефинансовите отчети ще бъдевъзложено на експерт-счетоводителите.

 

Също така се планира Институтът на дипломираните експерт-счетоводители да организира курсове, с помощта на които одиторите да получат нужната допълнителна квалификация как да проверяват изпълнението на нефинансовите показатели съобразно стандартите на EFRAG. Засега не се обмисля въвеждането на фигурата на ESG специалиста, позната в много други европейски страни.

 

Как ESG се очаква да повлияе на бизнес средата?

 

Целта на ESG политиките е рано или късно да се наложи основна промяна в мисленето и стратегията на всяка компания, за да може тя да остане част от устойчивата верига на доставки. От друга страна, прилагането на стандартите ще предизвика естествен растеж и иновации, а компаниите, които взимат предвид ESG аспектите в своята дейност, ще бъдат предпочитани както за инвеститорите, така и от голяма част от потребителите. Същевременно, ще се отчете и по-добра вътрешна корпоративна среда, възможности за равноправно израстване и цялостно благополучие за служителите.

 

Разбира се, за да се възползва от тази възможност, бизнесът следва да извърши юридическа и финансова преценка на дейността си с оглед съответствието ѝ с приетите ESG стандарти. В тази връзка формалното изпълнение на ESG политиките като „поредния compliance режим, наложен от ЕС“, би могло в обозримо бъдеще да доведе до невъзможност за получаване на банково финансиране и постепенното, но необратимо „изключване“ на съответното дружество (поради „неустойчивостта“ на бизнес модела му) от стопанския оборот