Поставя се въпросът дали такова специфично прехвърляне на имот като ликвидационен дял (ако е извършено от дружество, регистрирано по ЗДДС) изобщо би трябвало да се третира като облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и ако да – как следва да се определи данъчната основа.

В няколко свои тълкувателни писма по темата НАП подхожда към въпроса (може би очаквано) твърде формално и естествено в интерес на фиска, като лансира тезата, че прехвърлянето на имот като ликвидационен дял е нито повече, нито по-малко обикновена възмездна доставка на стока.

В този смисъл, според разбирането на НАП, ако става въпрос за прехвърляне като ликвидационен дял на нова сграда или на урегулиран поземлен имот, ДДС трябва да се начисли, а съответно, ако предмет на прехвърляне е стара сграда (въведена в експлоатация преди повече от 5 години) или прилежащ терен към стара сграда, сделката би била освободена. Платец на ДДС  

При определяне на данъчната основа съгласно становището на НАП следва се изхожда от пазарната стойност на прехвърляния като ликвидационен дял имот, определена на база изготвена от лицензиран оценител пазарна оценка.

Този подход на данъчните органи при третирането на ликвидационния дял, изплатен в натура,  дава отражение и на плоскостта на корпоративното облагане, доколкото в дружеството, което прехвърля имота като ликвидационен дял, при положителна разлика между пазарната и счетоводната стойност ще възникне и основание за налагане на корпоративен данък.

Разбирането на НАП относно третирането на прехвърлянето на имот като ликвидационен дял обаче не се споделя от практиката на съда, който правилно приема, че при осъществяване на дейност извън обхвата на независимата икономическа дейност стопанските субекти не действат като данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС. Само по себе си притежаването на акции или дялове от търговско дружество в общия случай не се третира като осъществяване на независима икономическа дейност и съответно приходите от  – дивидент и ликвидационен дял би следвало да останат извън приложното поле на облагане с ДДС.

Всъщност по отношение на дивидентите е налице и трайната практика на Съда на Европейския съд, съгласно която при изплащане на дивидент не следва да се начислява ДДС. По аналогия е логично да се приеме, че по същия начин от гледна точка на ЗДДС следва да бъде третирано и изплащането на ликвидационен дял, независимо дали това става в пари или в натура посредством прехвърляне на имот, защото получаването на ликвидационен дял представлява реализация на дружествени права – съдружникът получава имущество, което съответства на дела му в капитала.

Прехвърлянето на имот като ликвидационен дял би могло да доведе до задължение за дружеството да възстанови част от ползвания при придобиването на имота от дружеството данъчен кредит, ако съобразно избраната амортизационна програма, въпросният актив към датата на прехвърлянето му като ликвидационен дял към съдружника все още не е напълно амортизиран. Необходимостта от такава корекция при дружеството обаче няма отношение към третирането на ликвидационния дял от гладна точка на ЗДДС.

По Конституция България е правова държава, което предполага, че всички граждани, но и всички държавни органи и институции, трябва да съблюдават законите и да изпълняват решенията на българския съд. Само можем да се надяваме, че данъчните органи ще се съобразят със съдебната практика и ще възприемат доводите на съда относно специфичната природа на ликвидационния дял, бил той в пари или в натура, като го оставят извън приложното поле на ЗДДС.

Милена Гайдарска