След последните изменения на Закона за насърчаване на инвестициите („ЗНИ“), с които се въведе предвиденият в Регламент (ЕС) 2019/452 („Регламент/ът“) механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, Министерският съвет внесе два нови проекта на постановления за регламентиране на прилагането на Регламента на подзаконово ниво, а именно:

(i) за приемане на Правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции („Правилник/ът“), както и

(ii) за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗНИ („ППЗНИ“).

Приемане на горепосочените промени би представлявало и логичната стъпка към привеждане на новия режим по скрининг на чуждестранните инвестиции към реално приложение у нас. Извършването на скрининг преди осъществяване на инвестиционното намерение е обусловено от наличието на определени критерии и прагове. Тези критерии са свързани с определени сфери на дейност, размера на инвестицията (общ праг от 2 млн. евро), както и нейния произход (държава извън ЕС, в т.ч. финансиране от държавен орган на трета държава). По отношение на критериите преценката се извършва на база дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне сигурността или обществения ред, вземайки предвид потенциално въздействие на инвестицията върху, например:

а) критична инфраструктура, включително свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;

б) критични технологии и изделия с двойна употреба, включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;

в) доставката на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;

г) достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация; или

д) свободата и плурализма на медиите.

Предвидените в ППЗНИ допълнения са свързани най-вече с процедурата по подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на пряка чуждестранна инвестиция. Чуждестранният инвеститор следва да подаде заявление за издаване на разрешение до Българската агенция за инвестиции в писмена форма на електронен или хартиен носител на български език с превод на английски език.

Към заявлението следва да бъдат приложени и съответни документи, сред които: i) актуален към датата на подаване на заявлението учредителен акт на чуждестранния инвеститор; ii) документи, съдържащи данни за структурата и собствеността на инвеститора и на предприятието, в което се планира да бъде направена пряката чуждестранна инвестиция; iii) документи, съдържащи информация за крайния инвеститор и участието му в капитала на заявителя, включително данни за размера и вида на дяловото участие; iv) документи, съдържащи данни за приблизителната стойност на пряката чуждестранна инвестиция и датата, на която се планира да бъде направена; v) документи, съдържащи данни за финансирането на пряката чуждестранна инвестиция и неговия източник; vi) описание на управленската и организационната структура, ix) документи относно целевото предприятие и т.н.

Подаденото заявление, заедно с придружаващите го документи, се регистрира от Българската агенция по инвестиции. Междуведомствения съвет взема решение за (i) допускане извършването на инвестицията без комплексна проверка или за извършване на комплексна проверка. В случаите, в които е постановено извършването на комплексна проверка, окончателното решение се взема след осъществяването ѝ, като целият процес следва да завърши в предвидения законов 45-дневен срок.

Предвидено е и приемането на изцяло нов Правилник, който урежда функциите на Междуведомствения съвет, които включват разглеждането на заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции, издаването на разрешения, както и служебното образуване на производство за проверка на нови или вече осъществени инвестиции, идентифицирайки рисковете, които инвестицията може да породи за националната сигурност и обществения ред. На следващо място, се урежда и съставът на Междуведомствения съвет, както и начинът за провеждане на заседания и вземане на решения – заседанията са закрити и протичат при спазване на изискванията за защита на класифицираната информация и изискванията за мрежова и информационна сигурност. В допълнение в Правилника се регламентира  дейността на т.нар. Секретариат, действащ към Междуведомствения съвет, който осъществява административно-техническото, експертното и организационно обслужване, както и съдейства на Междуведомствения съвет при сътрудничеството му с Европейската комисия.

Новият режим е от съществено значение за извършваните в страната чуждестранни инвестиции, тогава, когато същите отговарят на критериите за скрининг, като предстои да бъде проследено как ще протича реалното приложение на новите изисквания на практика у нас.