С изрично преюдициално запитване до Съда на европейския съюз („СЕС“) Софийският районен съд („СРС“) е поставил редица въпроси, свързани с някои спорни практики на мобилните оператори в България, които несъмнено ощетяват потребителите.
СЕС ще трябва да прецени дали тези практики съответстват с европейското законодателство, което защитава потребителите от неравноправни клаузи в договорите с търговци.
В конкретен план въпросите от преюдициалното запитване са свързани с практиките на операторите за (i) едностранно увеличаване (индексиране) на цените по договорите, както и за (ii) налагане и кумулиране на обременяващи и неясни за потребителите неустойки при предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя или при друго неизпълнение.
Мобилните оператори поддържат практика за ежегодна индексация на месечната абонаментна такса по договора въз основа на поддържания от НСИ средногодишен индекс за потребителските цени.
Тук проблемите са два – от една страна, клаузите за индексация често са формулирани неясно и потребителят няма възможност да разбере при какви точно външни обстоятелства, независещи от страните, таксата подлежи на индексация, и какви точно ще са икономическите последици за него, т.е. колко ще дължи в повече. На практика, индексацията се прилага като просто към първата фактура за годината се „добави“ размерът на годишното увеличение, съобразно изчисленията на мобилния оператор.
На следващо място, СРС поставя под съмнение валидността на клаузата за индексация, при положение, че същата изобщо не предвижда възможност за намаляване на цената (независимо от „движението“ на инфлацията), а единствено за увеличаване на същата, което поставя тежестта изцяло върху потребителите.
Поставени са и важни въпроси, свързани с начина на формулиране на клаузите за неустойки. Съгласно българското законодателство, т.нар. „неравноправни клаузи“, т.е. клаузи във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие, са нищожни.
Уместният въпрос, който СРС поставя, е дали понятието „неравноправна клауза“ следва да се тълкува стриктно, т.е. като конкретна разпоредба от договора, отделена визуално от другите текстове на договора, или преценката за неравноправност може да се извърши и въз основа на група клаузи, които формално може да се намират в различни „части“ от договора, но уреждат последиците от един и същ юридически факт.
Запитването е поставено предвид тенденцията мобилните оператори да предвиждат различни по вид неустойки в договорите, които уреждат едно и също неизпълнение. Разглеждани поотделно, въпросните клаузи вероятно не отговарят на дефиницията за „неравноправна клауза“, но отчитайки съвкупното им действие спрямо потребителя, създават положение на неравноправност. Ако отговорът на въпроса е, че следва да се изследва кумулативният им ефект, СРС поставя и допълнително питане – дали всички клаузи трябва да бъдат прогласени общо за нищожни, ако бъде установена неравноправност?
Обърнато е внимание и на друга специфика в този вид договори – мобилните оператори обикновено определят неустойките не като фиксирана сума, а като стойност равна на стандартната месечна наемна цена за определен период, независимо че потребителят се е ползвал от определена отстъпка и не е наясно какъв е размерът на „стандартната“ цена. В редица случаи се предвижда и допълнително задължение за потребителя да възстанови и част от стойността на получените от него отстъпки по абонаментния план, както и да възстанови направената отстъпка от пазарната цена на закупените от него крайни устройства (например, телефони).
Подобна уредба без съмнение поставя под въпрос дали неустоечната клауза е формулирана достатъчно ясно и разбираемо за средния потребител, както и дали отново не се достига до съществен дисбаланс в отношенията между страните в полза на търговеца.
Решението на СЕС ще има ключово значение за определяне на законността на тези практики. По-рано през тази година Комисията за защита на потребителите („КЗП“) вече наложи забрана на мобилните оператори за прилагането на нелоялни агресивни търговски практики, изразяващи се именно в начисляването на допълнителни неустойки (такси) при предсрочно прекратяване на договор, с което, на практика, в аванс представи своето становище по част от зададените от СРС въпроси.
Отправеното запитване е част от продължително разглеждане на практиките на мобилните оператори в България по съдебен ред и в рамките на производства пред КЗП. По някои дела, започнати с предявени колективни искове срещу операторите, вече има постановени решения в полза на потребителите. В тази връзка на сайта на КЗП наскоро бе обявено, че мобилните оператори доброволно са предложили редакции на въпросните клаузи за неустойки и активно предлагат на клиентите си да преустановят отношенията си или да преподпишат съществуващите си договори, като се съгласят с увеличаващите се тарифи.
Предполагаме, с оглед горното и особено предвид начина на формулиране на въпросите от СРС, от които „прозира“ позиция в полза на потребителите, че СЕС ще се солидаризира с мнението на КЗП и ще потвърди, че се касае за незаконосъобразни практики на мобилните оператори.
Решението ще бъде задължително за всички държави членки и вероятно ще доведе до значителни промени в практиките на мобилните оператори и законодателството не само в България, но и в други държави от Европейския съюз.
