С измененията в Кодекса за социално осигуряване, приети през март 2026 г., се въвежда многофондова система във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване (задължително и доброволно). Реалното ѝ прилагане в пенсионните фондове започва от 1-и януари 2027 г., а 2026 г. е предвидена като преходен период за създаване на подфондовете, приемане на инвестиционните политики и упражняване на правото на избор от осигурените лица.
Реформата представлява съществена промяна в начина, по който се управляват пенсионните спестявания, като поставя акцент върху индивидуалния избор на осигурените лица и по-гъвкавото инвестиране на средствата.
Към настоящия момент пенсионното осигуряване на физическите лица в България е организирано в рамките на тристълбов модел.
Първият стълб обхваща държавното обществено осигуряване, което се администрира от Националния осигурителен институт и функционира на разходопокривен принцип.
Вторият стълб представлява задължително допълнително пенсионно осигуряване, осъществявано от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. То се реализира чрез два основни вида фондове – универсални пенсионни фондове, предназначени за лицата, родени след 31 декември 1959 г., и професионални пенсионни фондове.
Третият стълб включва доброволното пенсионно осигуряване, достъпно за лица, навършили 16 години, което също се управлява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества и се основава на индивидуален избор и допълнителни вноски.
Считано от 1 януари 2027 г., в сила ще влязат изменения, които засягат както втория, така и третия стълб на системата. С тях се въвежда структура от т.нар. „подфондове“, като реформата е насочена основно към универсалните пенсионни фондове в рамките на задължителното осигуряване (втори стълб), но също така и доброволното осигуряване (трети стълб).
Същността на новия модел се изразява в обособяването на различни подфондове в рамките на един пенсионен фонд, които се отличават по инвестиционен профил и степен на риск. По този начин осигурените лица получават възможност да насочват своите средства към портфейл, съобразен с техния инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Подходът следва утвърдени международни практики, включително в държави от Централна и Източна Европа, където прилагането му е довело до по-добри резултати при управлението на пенсионните активи.
В рамките на универсалните пенсионни фондове (втори стълб) законът въвежда задължение за създаване на три основни типа подфондове – динамичен, балансиран и консервативен. Критерият за разграничение между тях е делът на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход.
При динамичния подфонд този дял може да достига до 90%, което предполага по-висок риск и по-голям потенциал за доходност. Балансираният подфонд допуска до 55%, а при консервативния подфонд делът е ограничен до 25%, което го прави по-подходящ за лица, търсещи по-голяма стабилност и по-ниска изменчивост. Законът не въвежда минимални прагове за тези инвестиции, като по този начин предоставя на пенсионноосигурителните дружества необходимата гъвкавост при изграждане на инвестиционните стратегии.
По отношение на доброволните пенсионни фондове (трети стълб) се възприема по-облекчен режим. Пенсионноосигурителните дружества могат да създават неограничен брой подфондове с различни инвестиционни характеристики, като задължително трябва да бъде създаден поне един балансиран подфонд. Този подход отчита пазарния характер на доброволното осигуряване и позволява по-голяма свобода при структурирането на предлаганите продукти в зависимост от интереса на осигурените лица и пазарните условия.
От правна гледна точка подфондовете представляват обособени имущества в рамките на съответния пенсионен фонд, без да притежават самостоятелна правосубектност. За гарантиране на прозрачност и защита на осигурените лица се въвеждат конкретни изисквания, включително водене на отделна счетоводна отчетност, поддържане на самостоятелни регистри при банката-попечител и изчисляване на стойност на дял за всеки подфонд. Регламентирани са и редът за създаване и вписване на подфондовете, както и изискванията към инвестиционната политика и управлението на риска.
Въвеждането на многофондовата структура предполага и първоначално преразпределение на активи между подфондовете. Законът допуска прехвърляне както на парични средства, така и на финансови инструменти между подфондове в рамките на един и същи пенсионен фонд, с цел ограничаване на транзакционните разходи. Същият механизъм се прилага и при последващи промени в избора на подфонд от страна на осигурените лица. При прехвърляне между пенсионни фондове, управлявани от различни пенсионноосигурителни дружества, се запазва действащото правило, че трансферът се извършва единствено в парични средства.
Ключов елемент на реформата е принципът на свободен избор. Осигурените лица следва да определят подфонда, в който да се инвестират техните средства, още при първоначалното им включване в универсален пенсионен фонд. С оглед ограничаване на пасивното поведение е предвиден механизъм за служебно разпределение, основан на възрастовия критерий и логиката на жизнения цикъл – по-младите лица се насочват към по-рискови стратегии с по-дълъг инвестиционен хоризонт, а с напредване на възрастта средствата постепенно се прехвърлят към по-консервативни подфондове.
Въведено е и изрично ограничение за лицата, на които остават три или по-малко години до придобиване право на пенсия, като за тях не се допуска участие в динамичен или балансиран подфонд. Целта е защита на натрупаните средства от неблагоприятни пазарни колебания в период, в който възможностите за компенсиране на загуби са силно ограничени.
Осигурените лица имат право да променят избора си на подфонд, включително да преминават между различни рискови профили, при спазване на установените в закона изисквания относно периодичността на промените и оценката на допустимия инвестиционен риск. Процесът следва да бъде съпътстван от предоставяне на подходяща информация и консултации, с оглед вземането на информирано решение.
Промените имат значение и за работодателите, доколкото допълнителното пенсионно осигуряване често е част от политиките по възнаграждения и социални придобивки. Новият модел предполага по-висока информираност на служителите и създава предпоставки за по-активно участие от тяхна страна.
В заключение, въвеждането на многофондовата система представлява важна стъпка към модернизиране на допълнителното пенсионно осигуряване (задължително и доброволно), като съчетава по-голяма свобода на избор с нормативно установени механизми за защита на осигурените лица и създава условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания в дългосрочен план.
Този материал е подготвен за и е част от правно-информационен бюлетин, изготвен от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“. Публикациите в него не представляват правен съвет и нямат задължителен характер. „Пенков, Марков и партньори“ запазва всички права върху този материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.
