03-10-2023
Нови правила в режима за whistleblowing
На 20.10.2023 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения („ЗЗЛПСПОИН“).

Съгласно приетите промени бе ограничен списъкът на лицата, на които може да се предостави защита по чл. 5 ЗЗЛПСПОИН при подаден сигнал. Отменена е разпоредбата, предвиждаща защита на всяко сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст. По този начин изброяването на категориите сигнализиращи лица, които могат да получат защита по закона, вече придобива изчерпателен характер.

 

По отношение на работодателите в частния сектор с персонал от 50 до 249 служители е предвидено, че същите могат да споделят ресурси за получаването на сигнали и за предприемане на последващи действия по тях при спазване изискванията да опазват поверителността, да дават обратна информация и да вземат мерки срещу нарушението, за което е подаден сигнал. Така редактираното правило би могло да има съществено значение при имплементиране на новия режим на групово ниво между няколко дружества.

 

Компетентните органи по проверка на сигнали вече разполагат с правомощия да прилагат коригиращи мерки, които имат за цел да преустановят предприетите ответни действия от работодателя до приключване на проверката по сигнал. За тази цел съответният орган следва да бъде сезиран от сигнализиращото лице с молба. При наложени коригиращи мерки, неспазването им от лицето, предприело ответни действия, би обосновало налагането на административно наказание – глоба/имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 4000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

 

ЗЗЛПСПОИН предвижда също право на сигнализиращото лице да сезира и съда, пред който има образувано производство, с молба за прекратяване на предприети ответни действия до постановяване на съдебното решение - т.нар. временни мерки. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване по съответния процесуален ред.

 

С последните редакции законът конкретизира доказателствената тежест при съдебно производство по отношение на връзката между подаден сигнал и предприето ответно действие, като лицето, което е предприело увреждащата мярка (най-често работодател), следва да докаже, че предприетите ответни действия не са били свързани по никакъв начин с подадения сигнал или публичното оповестяване.