На 24.07.2025 г. Народното събрание прие на второ четене съществени изменения на Административнопрoцесуалния кодекс. Наред с други промени, се въвежда дигитализация на административния процес - важна стъпка в рамките на отдавна започналата реформа по цифровизация на дейността на публичните органи.
Ключовите изменения са следните:
1. Производство по издаване на индивидуален административен акт („ИАА“) ще може да се провежда изцяло по електронен път, считано от 01.07.2026 г. Неговото иницииране ще бъде възможно през цялото денонощие, а провеждането му в дигитална среда ще бъде обезпечено посредством Единния портал за електронно правосъдие и Информационната система за сигурно електронно връчване.
За всяко постъпило искане - включително такова на хартиен носител - административните органи ще бъдат длъжни да създават електронна преписка, в която хронологично ще се съхранява цялата информация и всички документи, представени от участниците в производството. Тези нововъведения значително ще улеснят достъпа на гражданите и юридическите лица до администрацията. Предвижда се също възможност, при определени условия, страните да участват в открити заседания пред административните съдилища чрез видеовръзка.
2. Съществени промени са предвидени и във връзка с института на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие – т.е. хипотеза, при която административен орган е сезиран с искане, но изобщо не се произнася в рамките на законовия срок. Това съществено затруднява частните лица в процеса по проследяване на преписките, тъй като, от една страна, те не получават изричен отговор в предвидените за това срокове, а от друга, бездействието на администрацията може да се тълкува по различен начин в зависимост от конкретната хипотеза. Общото правило е, че бездействието на администрацията се приравнява на мълчалив отказ от закона, докато случаите на мълчаливо съгласие са изключения.
В опит за преодоляване на проблема, срокът за оспорване на този вид административно бездействие се удължава на два месеца, считано от датата, на която административният орган е бил длъжен да се произнесе. Ако съдът отмени изричен или мълчалив отказ със задължителни указания към органа за ново произнасяне, тъй като са налице предпоставки актът да бъде издаден, и въпреки това органът пропусне да се произнесе навреме, ще се счита, че е налице мълчаливо съгласие, което безспорно е в полза на заинтересованите лица.
3. Даден е окончателен отговор и на спорния в практиката въпрос какво се случва при служебна отмяна на общ административен акт („ОАА“) или подзаконов нормативен акт („ПНА“) от издалия го орган, когато актът вече е бил оспорен в съда от заинтересовано лице.
Досега съдебната практика приемаше, че делото следва да се прекрати, без съдът да се произнася по законосъобразността на акта, тъй като правният интерес на жалбоподателя се считаше за отпаднал.
Законодателните изменения обаче предвиждат, че дори в тази хипотеза – служебно оттегляне на акта от издалия го орган - делото може да продължи при наличието на определени предпоставки. При такова развитие, съдът се произнася относно нищожността, съответно - законосъобразността, на акта.
В основата на тази промяна е фактът, че произнасяне от съда с решение, с което ОАА или ПНА е обявен за нищожен/незаконосъобразен, е предпоставка за жалбоподателя да претендира обезщетение за вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Става дума за вреди, настъпили като последица от незаконосъобразния акт, преди неговата служебна отмяна от административния орган.
Преследваните със ЗИД на АПК цели са свързани с повишаване на достъпността и ефективността на административното правосъдие, както и с разширяване възможностите за защита на правата на гражданите и частния сектор.
Решителната стъпка към дигитализация на административното правосъдие заслужава положителна оценка, като предстоящата задача ще бъде да се проследи ефективната ѝ реализация на практика, както и ползите, които ще донесе на бизнеса.
