15-12-2023
Инвестиционни възможности в България

1. Общи бележки


Практиката показва, че преценката на инвеститорите относно реалните инвестиционни възможности, преминава през конкретните условия, които заварва или му се предоставят в дадена държава.

 

Инвестиционните възможности пряко кореспондират на съществуващите общи правни рамки и нивото на утвърждаване на върховенството на закона, съществуването на подкрепяни от държавата обособени зони за инвестиране (като индустриални паркове и безмитни зони), както и съществуването и успешното прилагане на законодателство пряко подкрепящо инвестицията.

 

Разбира се, както и в другите държави, в България вече съществуват и приоритизирани сфери (области) на инвестиране, които са се утвърдили през последните години.

 

2. Общи правни рамки


Без съмнение през последните 15 години, България почти изцяло хармонизира правната уредба с тази на напредналите членове на ЕС.

 

Приеха се напредничави закони, като търговския закон (близък до германския), включително съвременна уредба на несъстоятелността, закон за обществените поръчки и закон за концесиите.

 

Създаде се единен транспарентен електронен фирмен регистър, като отпадна тромавата, непредсказуема регистрация в съда.

 

Сега, търговските дружества се регистрират лесно, бързо и при едни и същи условия. 
Чуждестранните физически и юридически лица на практика са приравнени на местните субекти, включително и при покупката на земи (с изключение на селскостопанската земя, която може да се придобива само от физически лица).

 

Банковата система (с изключение на Българската банка за развитие (ББР) изцяло е частна, като банките работят при европейски критерии и стандарти и улесняват максимално своите клиенти.

 

Има ускорена процедура по несъстоятелност, както и работеща ефективно система за осребряване на имуществата. Налице са строги изисквания за работата на синдиците, както и защита срещу недобросъвестните кредитори.

 

Законът за защита на конкуренцията регламентира комплексно правата и задълженията на КЗК, с оглед да се бори ефективно срещу вертикалните и хоризонтални картелни споразумения, както и злоупотребата с монополно и господстващо положение. За тази цел КЗК има извънредни пълномощия, като след разрешение от съда може води собствени разследвания и събира доказателства, включително да извършва претърсвания на помещения и/или превозни средства, както и да изземва документи.

 

Изцяло либерализираната телекомуникационна система, свободната смяна на мобилни оператори и възможност за ползване на инфраструктурата, изненадващото за повечето инвеститори отлично покритие с интернет в цялата страна допълнително улесняват бизнеса.

 

Въведеният плосък данък (flat tax) през 2005 г., в размер на 10 % и сега създава сравнителни предимства за инвестиране, а и намали драстично „сивата“ икономика от около 60 % на сега под 25 %, с което бързо се увеличиха приходите на държавата.

 

Сега държавата сравнително бързо възстановява данъчния кредит, но все още съществува неудачната уредба, добросъвестният данъкоплатец „да отговаря“ за нарушителите, като не му се възстановява данъчният кредит, без да има вина.

 

Затова инвеститорите трябва внимателно да преценяват и избират своите партньори и доставчици.

 

Въвеждането на транспарентен централен регистър на обществените поръчки, електронното провеждане на процедурите и пълната транспарентност на кореспонденцията с участниците, на договорите и изпълнението им, са силно средство срещу недобрите практики.

 

Критерият обаче за „най-ниска цена“ вместо „най-изгодни икономически условия“, често отказва сериозни участници, а същевременно допуска неравнопоставеност, като разрешава в преки преговори, спечелилият кандидат да увеличи цената с до 20 %.

 


Методът на преките преговори и преценка на „най-изгодните икономически условия“ е много по-справедлив и изгоден за държавата, няма да отказва авторитетни участници и ще подобри крайния резултат от обществената поръчка.

 

Либерализираният валутен режим и ясни условия за сключване на трудови договори, допълнително внасят необходимата стабилност.

 

Съвсем ясно е, че създадените отлични условия за инвестиции и бизнес могат да бъдат оценени и да породят своя положителен резултат само и доколкото са налице гаранции за върховенството на закона.

 

След приемането на Конституцията от 1991 г. се възприе основополагащият за всяка демократична система конституционен принцип на разделението на властите. За съжаление обаче, тогава не бяха създадени достатъчно гаранции за независимост на всички власти.

 

Едва 2015 г. се създадоха условия за действителна независимост.

 

Подобно на други европейски държави, прокуратурата е съставна част от съдебната власт.

 

Беше създаден Висш съдебен съвет (ВСС) с единен пленум, както и независими съдебни и прокурорски колегии, засилени функции на Инспектората, който проверява почтеността на съдии и прокурори, както и евентуалното наличие на конфликт на интереси.

 

Наистина в много голяма степен се постигна целта – бързи, професионални, справедливи и предсказуеми съдебни решения и присъди, без външна намеса.

 

Беше постигнато най-важното – необратимост на този процес.

 

Това създава сигурност и доверие на инвеститорите.

 

Предстоят нови изменения в конституцията, съгласно които ще се засили от една страна независимостта на съда, а от друга ще се предвидят ефективни способи за отчетност и контрол на главния прокурор и прокуратурата, с което ще се създаде търсеният баланс между съда и прокуратурата, съвместно съставляващи съдебната власт. Това е в пълен унисон с препоръките на Венецианската комисия.

 

Другите дискутирани промени в конституцията трябва обаче да са много добре осмислени, предвид тяхното голямо въздействие върху обществото и без дълбока обосновка и причина не би трябвало да се осъществят.

 

Успешната имплементация на compliance режимите GDPR, АМЛ, Whistleblowing, Cybersecurity, ESG & Greenwashing, са особено предизвикателство сега, т.к. не е добре работещо за страната буквалното им пренасяне, или предвиждането дори на по-тежка уредба от изискуемото в директивите „gold plated“.

 

Прилагането на директивите трябва да бъде адаптирано към конкретните възможности и необходимости, за да не се засегне конкурентоспособността на цели сектори в икономиката.

 

В България се прилагат най-високите стандарти при защитата на личните данни, като всяко физическо лице има пълен контрол върху своите лични данни.

 


Законът, специализираната комисия и задължителната съдебна практика също са гарант за това.

 

Все пак по отношение на някои детайли като сроковете за съхранение, давностни срокове и конкретните правила за обработка на данните има местни специфики.

 

По отношение на свободата на изразяване в контекста на литературата и журналистиката, България се е възползвала от позволените дерогации на GDPR.

 

При AML, специфика има по отношение на обхвата на задълженията за обявяване на действителния собственик, правилата за произход на средствата и др.

 

Затова винаги е препоръчително да се привличат и местни специалисти.

 

Предвид на историческата натовареност, уредбата на Whistleblowing също има своите специфики.

 

Допълнителното успешно осъществяване на публично-частното партньорство може да бъде мощен фактор за развитието, като в максимална степен бъде включена инициативността и на частния сектор.

 

Все още в България се подценява тази възможност, но началото на обсъжданията по този въпрос е обнадеждаващо и в скоро време може да се очакват желаните резултати.

 

3. Индустриални паркове и безмитни зони


Успоредно със създаването на необходимата правна рамка в България, в страната много успешни се оказаха индустриалните паркове и безмитните зони. Чрез тях съществено се подобрява бизнес средата, т.к. осигуряват безпроблемната концентрация на финансови, производствени и човешки ресурси върху изградената съвременна инфраструктура и възможността да се ползват всички улеснения свързани с устройствени, разрешителни, технически и организационни условия.

 

По закон парковете трябва да притежават най-малко 300 дка., като при инвестиране в тях се съкращават значително административните процедури. Също така, държавата подпомага с елементи на необходимата техническа инфраструктура, връща част от разходите за осигурителни вноски за част от персонала и улеснява покупката или наемането на земя (без търг или конкурс) и то при цени на данъчната оценка, която е много по-ниска от пазарната.

 

Досега са изградени и работят 18 индустриални паркове.

 

Допълнително в България са изградени и 6 безмитни зони, като същите са локализирани освен в близост до гранични пунктове (Драгоман, Свиленград) и в големи градове като Пловдив, Бургас и Русе.

 

На територията на свободните зони, при осъществяване на стопанската дейност (производствена, търговска, услуги, складиране, товарене и транспортна обработка на необмитени стоки, банкова и застрахователна дейност и др.) не се начисляват данъци и мита, като същевременно се подпомагат инвеститорите с всичко необходимо, включително намирането на работна ръка.

 

4. Приоритетни сектори за инвестиции


4.1. Компютърни технологии


Предвид на голямата концентрация на IT специалисти в България (30 % от всички в Европа) възможностите страната да се превърне при транспонирането на закона за изкуствения интелект в център за развитие на индустрия 4.0, са огромни.

 

Развитието на информационните и телекомуникационни технологии, пълната цифровизация и правилното използване на изкуствения интелект, са огромен потенциал за развитие не само на сектори като машиностроенето, електрониката и електротехниката, но и на леката промишленост и селското стопанство, които също са добре застъпени в България.

 

В този сектор сега работят около 35 000 специалисти в над 3 000 фирми, които са концентрирани основно в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.

 

4.2. Енергетика


Предвид това, че през следващите 10 години в България трябва да се заменят над 5 000 MW въглищни мощности с ВЕИ, зелен водород и други алтернативни нисковъглеродни източници на електроенергия, ще са необходими около 30 млрд. евро нови инвестиции.

 

Това е не само предизвикателство, но и огромен шанс за чуждестранните инвеститори да се включат със своя опит и възможности в тази сфера.


4.3. Земеделие и хранително вкусова промишленост

 

Традиционните преди за България отрасли като земеделие и хранително вкусова промишленост, сега отново придобиват значимост с оглед растящия интерес към устойчиво и екологично земеделие и производство на храни. 

 

4.4. Машиностроене и транспортно оборудване

 

Други приоритетни за инвестиране области са транспортното оборудване и машиностроене, като особено подходящи с оглед опита и наличието на кадри, се оказаха производството на резервни части за автомобили, производството на електромобили, електрически мотори и ел.велосипеди.


4.5. Транспорт, логистика, здравеопазване и фармация 


Не бива да се пренебрегват също така и транспорта и логистиката, както здравеопазването и фармацията, които и сега показват устойчив растеж през последните години.

 

Отличните в България условия за балнеология и наличието на многобройни минерални извори, съществено подкрепят тази тенденция.

 

В резултат на тези реформи в законодателството, включително сполучливата данъчна реформа, успешната приватизация /сега над 70% от стопанската дейност е в частни ръце/, сравнено с 2007 г. БВП през 2022 г. нарасна с 300%, като нарасна в този период от 56 млрд. на 168 млрд. лв., а 2023 г. се очаква да стане 200 млрд. лв.

 

Тази динамика сама по себе си говори колко е надеждна България като инвестиционна дестинация.


5. Държавна подкрепа

 

Със Закона за насърчаване на инвестициите, министърът на икономиката издава сертификати „Клас А“ и „Клас Б“, както и за „приоритетен инвестиционен проект“, с оглед размера на инвестицията.

 

От това зависи и обемът на държавното съдействие.

 

Във всеки случай обаче държавата осигурява административно обслужване в съкратени срокове, индивидуално административно обслужване, по-лесно придобиване на собственост, финансово подпомагане за инфраструктура и обучение, както и частично възстановяване на заплатените от работодателя осигурително вноски за работници и служители.

 

Наред с вече посочените улеснения, които държавата, както вече е посочено по-горе, предоставя в самите индустриални паркове, тя отделя доста средства за предварително създаване на най-добрите предпоставки за евентуални бъдещи инвеститори.

 

Електронния регистър на индустриалните паркове помага за по-добра ориентация в тази насока.

 

6. Заключителни бележки


Често България се описва от някои наблюдатели като страна в периферията на Европа, което неизбежно може да внуши по-малка заинтересованост на инвеститорите.

 

Все повече предприемачи от Европа и света осъзнават, че след като Турция , Украйна и Молдова са представляват все по-голям икономически интерес за Европейския съюз, а Сърбия и Северна Македония също са притегателен център,  България, особено като се има предвид членството й в Европейския съюз/ е в самия център на събитията, със съседи други членове на Европейския съюз- Румъния и Гърция.

 

Като позитивно  се изтъква проактивната роля на държавата да финансира изграждането на индустриални паркове и безмитни зони, включително със средства от Плана за възстановяване и устойчивост и допълнителна подкрепа от европейски структурни и инвестиционни фондове.

 

Това все повече се отчита от инвеститорите, търсещи най-подходящата за себе си локация.

 

Затова благоприятните законови условия, утвърждаването на върховенството на закона и проактивната подкрепа от страна на държавата, чрез различни улеснения,  убеждават все повече предприемачи и инвеститори, че България, макар често подценявана, е едно отлично място за инвестиране.

 

Владимир Пенков

"Публикувано в ZASA • Zeitschrift für das Recht der Außenwirtschaft, Sanktionen und Auslandsinvestitionen; 7/2023; 18.12.2023"