14-01-2022
Бъдещето на криптовалутите
Несъмнена тенденция от последните години в полето на дигиталните активи е повишаващият се интерес към криптовалутите в световен мащаб

Причина за това е от една страна покачващата се цена на този тип активи на т.нар. борси за търговия, а от друга – все по-голямото разбиране и разширено приложение на съпътстващата криптовалутите блокчейн технология (blockchain technology). В този смисъл редица бизнеси по света, включително start-up компании, обръщат поглед към виртуалните активи и базират свои разработки на набиращата скорост блокчейн концепция. 

 

Показателно в това отношение е не само завишеното участие на все повече институционални инвеститори (инвестиционни фондове, както и публични компании, например Tesla, Inc.) на пазара на криптовалути, но и увеличаването на броя търговци, предоставящи услуги, базирани на блокчейн.    

 

Независимо от факта, че в определени държави (например САЩ) криптовалутите все повече започват да бъдат разглеждани като легитимен инвестиционен актив, от чисто правна страна пътят към т.нар. масово приемане (mass adoption) на същите не може да не мине през тяхната юридическа регулация.

 

Първоначални стъпки на ниво ЕС в тази връзка бяха направени посредством т.нар. Пета директива срещу изпирането на пари, която въведе до голяма степен уеднаквени правила за доставчиците на свързани с криптовалути услуги (борси за търговия, портфейли за съхранение на дигитални активи и т.н.), разбира се, изцяло във връзка с превенцията на изпирането на пари – задължения за комплексни проверки на клиенти, проследяване на парични потоци и т.н. На свои ред някои държави в ЕС предприеха самостоятелно законодателни инициативи и въведоха известна регламентация в сектора. Така например държави като Малта, Германия и Франция въведоха по-задълбочени, но същевременно с това и разностранни регулаторни мерки.

 

Именно набиращият скорост инвеститорски интерес към криптовалутите, рисковете, свързани със същите, както и съвкупността от неуднаквени на равнище ЕС законодателни разрешения, засягащи този все още неузрял пазар, наложиха предлагането на последващо ниво на регулации в областта. В тази насока, като част от Европейския пакет за дигитални финансови услуги (Digital Finance Package), Европейската комисия предложи приемането на Регламент относно пазарите на криптоактиви (т.нар. Market in Crypto-assets Regulation). Планираните нововъведения в областта се очертава да бъдат окончателно приети в рамките на следващите една до две години, а самото влизане в сила на регламента вероятно ще бъде отложено за 2024 г.

 

В тази първа всеобхватна правна рамка на ниво ЕС в сферата е предвидено създаването на лицензионен режим за всички търговци, опериращи на този пазар и предоставящи изрично уредените в регламента финансови услуги, включително, но не само: обмен на криптоактиви срещу фиатна валута (fiat currency, т.е. законно платежно средство) или други криптовалути, управление на платформи за търговия с такива активи, попечителство и управление на криптоактиви от името на трети страни, предоставяне на свързани консултации и т.н. Предвидени са и правила относно емитирането на виртуални активи (в рамките на т.нар. Initial Coin Offering - ICO процедури), чрез установяване на система от задължения за съответните издатели във връзка с оповестяването на информация и прозрачността на тяхната дейност.

 

Технологично криптовалутите са базирани на т.нар. distributed ledger technology (технология на разпределения регистър – „ТРР“, каквато всъщност е и самата блокчейн технология). По своите същностни характеристики ТРР често бива разглеждана като технология, която в бъдеще има потенциала да намери приложение в различни сфери на бизнеса, административното управление, проследяването на процеси, изграждането на бази данни и т.н.

 

За разлика от традиционната централизирана база данни, в която всеки запис на информация се потвърждава от единен администратор (едно централно място), при ТРР записите в мрежата са споделени. Самата цифрова система не съществува на едно конкретно място, а всички участници и устройства, които имат достъп до нея и я съставляват (т.нар. nodes), могат да извършват записи и да валидират същите, независимо къде са локализирани.

 

Представляващ на практика един счетоводен регистър, „леджърът“ (ledger) съдържа записи за транзакции, касаещи различни активи. Те могат да бъдат както материални (движими и недвижими вещи например), така и нематериални – ценни книжа, криптоактиви и др. Предимствата при тази система са свързани с това, че участниците в нея верифицират съответните транзакции, като необходимостта от опосредяването на този процес от трета страна (единно централно звено – администратор) отпада. След като съответната транзакция бъде записана в базата данни, тя е неизменима, а нейната история може да бъде проследена от всеки с достъп до системата.

 

Стойността на подобна технология се състои във възможността за широкото й използване в различни области, в т.ч. би могла да бъде свързана с водене на имотни регистри, регистрация на нотариални сделки, проследяване на парични потоци и др.

 

Именно на база ТРР могат да бъдат сключвани и т.нар. „умни договори“ (smart contracts). Обобщено, същите представляват програмен код, чрез който заинтересованите лица могат да задават различни параметри на своите договорни отношения, включващи цена, срокове, типизирани условия, факти и обстоятелства и т.н. Технологичният потенциал на „умните договори“ може да достигне дотам, че изцяло да промени бъдещето на индустрии и сфери на дейност като банкиране и финанси, здравеопазване, застраховане и др.

 

Това, което отличава „умния договор“ от стандартния е, че клаузите в него са зададени като програмен код, работещ през блокчейн технологията. Първоначално зададени като готови за изпълнение уговорки, при сключването на договора (участниците верифицират сключването) и при настъпването на съответното обстоятелство (например постъпване на средства в портфейла на контрагента) клаузите на договора на практика се изпълняват автоматично.

 

В известен смисъл по определени свои характеристики „умният договор“ наподобява акредитива, с тази съществена разлика, разбира се, че при акредитива имаме ясна централизация около лицето, управляващо „автоматичния“ процес – банката.

 

Разбира се, рисковете, свързани с използването и търговията с криптовалути, както и липсата на пълнота яснота и сигурност относно утилитарното приложение на блокчейн технологията, са добре познати и следва да бъдат предмет на правна регулация. 

 

Асен Апостолов